Уилям Уортън - Татко

Прекарваме половин час сред стоки за втора употреба. Нещата тук са в такова състояние, че дори и Армията на спасението е вдигнала ръце от тях. Татко си намира спортни обувки „Адидас“. Без връзки са и има дупка на лявата обувка, но са точно неговият размер и той ги взема само за двайсет и пет цента. Светлосини са с три тъмносини ивици и татко е щастлив. Тези обувки трябваше да ме предупредят за това, което последва.

С известни усилия успявам да го убедя да се откаже от огромно канапе с цвят на прегоряло злато. Цената му е седемдесет и пет долара. Мили Боже, ако се върнем вкъщи с нещо такова, на следващия ден вероятно ще се наложи да погребваме майка!

След като успявам да го откача от канапето, той се навря сред дамските чанти, после се прехвърли на блузите. В същия момент вдигна глава и погледът му попада върху кожените палта — видът им е ужасен. Татко се втурва към тях, очите му блестят.

— Майка ти винаги е обичала кожи, Джони.

През следващите десет минути смъква кожени палта от закачалки, оглежда ги внимателно. Облича ту едно, ту друго, гали кожата, оглежда се в огледалото. Слава Богу, нито едно от тях не му харесва!

Посочвам му щанда за пуловери. Предполагам, че един пуловер няма да е много скъп, а и майка може лесно да го скрие или да го даде на някого, без той да разбере. Никой не може да купува дрехи за майка. Тя дори връща обратно половината от дрехите, които сама си купува.

Казвам на татко, че искам панталони. Търся нещо приемливо с моя размер под долар и половина. Ако човек не държи да бъде в крак с модата, тук може да направи изгодни покупки. Татко се носи след мен. Измъква панталони от виолетово кадифе. Размерът им е 38–34.

— Как мислиш, Джони, дали ще ми бъдат големи?

Опитвам се да запазя невъзмутим вид; нямам намерение да влизам в ролята на майка.

— Сигурно, татко. Какъв размер носиш?

Оглежда кръста си. Загубил е толкова много килограми, че панталоните му се смъкват, а крачолите му се веят. Вече си е възстановил близо седем килограма, но още не е стигнал до петдесет и четири. Разкопчава колана си и повдига панталоните. Поглеждам от вътрешната страна на панталоните му: 32–29.

— Но сега номерът ти е двайсет и осем-двайсет и девет. Проблемът е, че не се знае какъв размер ще носиш след три месеца — какъвто апетит имаш сега, кой знае, може да заприличаш на Тони Галенто.

Татко затяга колана си, проверява дали ризата му е прибрана в панталоните и се усмихва.

— Спомняш ли си оная борба, Джон?

— Как няма да си я спомням. Спомням си дори къде бяхме, когато слушахме коментатора. За пръв път бях толкова далече от къщи. Бяхме в Ню Йорк заедно с Айра Тейлър и жена му Кей.

— Прав си, Джони; почти бях забравил. Хей, какво весело пътуване само беше това. Спомням си, че тогава ти обещах да ти покажа планина. И всеки път, когато преминавахме по някое възвишение, ти питаше дали това е планината. Колата ни в онези дни беше форд.

Татко измъква панталони модел „Пикасо“, на червени, сини и яркочервени райета. Те са номер 28–29 и струват само един долар. Налага ги на себе си. Господи, с тази брада прилича на Сезан през последните му години.

— Много са хубави, татко, но не мислиш ли, че още другата седмица няма да ти отеснеят?

— Какво от това? Ще ги дам на някого. Мисля, че ще се чувствам чудесно в тях. Ще правя впечатление на хората. Всички богаташи, които съм виждал по телевизията, носят такива щури дрехи и не ги е грижа какво мислят хората за тях. И аз вече не искам нищо от никого. Ще ги купя. Сякаш си купувам Балтийско море; пурпурни и евтини са — какво ще загубя?

— Добре, татко, мисля, че изглеждат чудесно. А какво ще каже майка?

— Е, ще се смее и ще ме нарече откачен, но ще се смее. През последните десет години в дома ни не се чуваше много смях.

Татко купува най-невероятни комбинации от панталони и ризи. Заразявам се и му помагам да ги комбинира по цвят. Смее се и си примира от удоволствие, докато прави страхотните си костюми.

Купува си пъстра копринена риза за два долара. Знам, че едно пране ще унищожи лъскавината й. Татко казва, че ще я хвърли, когато се замърси. Очарован е от приятната мекота на плата и от начина, по който променя цветя си на светлината.

Похарчваме около двайсет долара. Не си спомням някога да съм пазарувал с такова удоволствие. Дори самият аз си купувам две доста налудничави комбинации. Не искам да мисля за реакцията на майка, когато ни види с тези дрехи. На връщане коментираме закупените костюми и решаваме кои от тях ще облечем най-напред. Татко избира златисти на цвят панталони за ски в комбинация с копринената риза. Тя е тъмносиня с втъкана златна нишка. Купуваме и връзки за спортните му обувки „Адидас“.