Уилям Уортън - Илюзии

— А сега, татко, би ли казал нещо загадъчно и мистично, подходящо за случая? Да ни шашнеш, както винаги правеше, когато бяхме деца?

Чувствам се хванат натясно, но от друга страна харесвам такива неща. Вдигам пръстена си, като леко го обръщам към елхата. Другите правят същото.

— В името на това дърво, символ на природата, което сме взели от гората и сме донесли в дома си, за да ни помогне да отпразнуваме раждането на новата година, нека да бъдем благословени като семейство — досущ горичка от хора, която се извисява нагоре и търси мир и любов в този свят.

Не съм убеден дали казах онова, което исках, но се обръщам и слагам пръстена на дясната ръка на Лор. На лявата тя носи венчалната халка — вече трийсет години без един ден. Всеки прави същото. Майк слага пръстен на Никол.

— Бих искал Женевиев да е тук. Дали и в нейния чорап има такъв пръстен?

Лор поглежда мен, после Майк.

— Ако няма, ти винаги можеш да й купиш, Майк. Стига да искаш. Ще ти дам пари.

Стоим и гледаме пръстените, без да знаем какво да правим.

— Шест златни пръстена… — подхваща Майк.

Присъединяваме се към него и без да бързаме, запяваме. Приключваме с дванайсетия стих и настъпва кратко мълчание. После Никол се обажда:

— Тринайсет бебета подскачат…

Тя, разбира се, си измисля. Разсмиваме се, после весело и танцувайки, довършваме песента, като започваме отначало и спираме след яребицата на крушата. Бавно се въртим в кръг и аз пак се озовавам с гръб към огъня.

Разпръсваме се и всеки започва да разглежда подаръците под елхата. Пускам електрическата печка, но слабо. Навън вече не вали, ала е натрупал много сняг. Виждам, че Лор шепне нещо в ухото на Никол. Предполагам, че е във връзка с някакви други подаръци, затова се изненадвам, когато Ники отмята глава назад и се смее превзето.

— О, мамо, сигурно се шегуваш!

После и двете се качват горе, където спят момичетата. Какво ли ще последва? Изглежда живея в загадъчност. Когато бях дете, имаше едно радиопредаване, наречено „Обичам загадките“, което много ми харесваше, но сега не мога да кажа, че е така.

Всички чакат Коледа да продължи. Маги ме поглежда и свива рамене по френски маниер. Майк и Бен са коленичили на пода и разглеждат подаръците, като се преструват, че не чакат.

От горния етаж се разнася шепот. Отначало Лор и Ники сякаш се карат, после настъпва тишина и отново се чува шушукане. Решавам да кажа нещо. Все някой трябва да го направи.

— Хей, какво става там горе? Хайде, идвайте. Коледа е. Чакаме ви.

Лорета дръпва завесата и поглежда. Помещението горе е нещо като балкон, който свършва над дневната и е преградено със завеса.

— Ей сега слизаме, скъпи. Ако искате, може да продължите без нас. Идваме след минутка.

В лицето и в гласа й има нещо, което ме озадачава. Говореше така, когато ми се обади бързо да се прибера вкъщи, защото Маги е изгълтала цяла опаковка успокоителни хапчета. Имаше същия вид, когато получи писмото, в което майка й пишеше, че баща й е починал. Лицето й беше сивобяло и съкрушено, но тя продължаваше да се усмихва по типичния за нея начин — спокойно, сякаш иска да каже: „Спокойно, моряци, корабът потъва.“ Господи, какво ли е станало сега?

Стоим като препарирани още две-три минути. Свещите са изгорели до половината. После чувам шум и виждам краката на Ники на най-горното стъпало. Тя наднича оттам. Усмихва се — една по-младежка, агресивна и позитивна версия на усмивката на майка си. Лорета върви след нея, като внимателно държи халата си, за да не се спъне.

Ники настоява Бен да разопакова видеоиграта. Двамата с Майк му показват указанията. Бен се усамотява в ъгъла и се съсредоточава върху нея. Жалко, че не донесохме телевизора, за да я включи към него, но във фиата няма място дори за един уокмен.

Майк е приготвил саморъчно направени подаръци. За Лорета има подставка за кибрит, която да окачи над печката. Майк дори донася чук от хамбара и заковава един гвоздей. Изрисувал е подставката с цветята на Морван и я е лакирал.

Лорета изказва благодарността си, като го целува, но сякаш е другаде, а не тук.

За мен Майк е направил кожен калъф за ножа ми, тип швейцарска армия. Украсил го е с цветя — същите като на подставката за кибрит. За Ники и Маги е приготвил кукли, които вървят, като движиш дървения кръст с четири връвчици над тях. Подаръкът за Маги е патица, а за Ники — пиленце. Майк им показва как вървят на пода. Ники закарва пиленцето си до мивката, за да се види в огледалото.