Уилям Уортън - Илюзии

Чакаме. В очите й отново бликват сълзи, но този път различни — на гняв и в същото време на тъга.

— Лъгала ли съм ви някога?

— Не, Лор.

— Добре. Сега ви казвам, че не съм изплела онези чорапи, нито съм поръчвала на някой да ги изплете. Не съм купила онова, което е в тях. Нямам абсолютно нищо общо с тази история и ти го знаеш. Бих искала да си признаеш, преди да си развалил всичко с глупавото си държание.

Тя поема ръката ми, слиза и се отпуска в прегръдките ми. Децата мълчат.

Бен пръв нарушава тишината. Навежда се и разбутва дървата в огъня.

— Тогава трябва да е Дядо Коледа. Честно казано, да казваш на децата си, че Дядо Коледа не съществува, е една жестока шега, която родителите измислят, за да ни накарат да пораснем. Също както ни заставят да ходим на училище, без да се интересуват дали искаме или не, да мием зъбите си, да изрязваме ноктите си, да се къпем, да взимаме уроци по пиано, плуване, тенис и езда, да мълчим и да не тичаме — всичко, което принуждава детето да не се държи като човешко същество и го превръща във възрастен.

Произнесъл монотонно този монолог, Бен сграбчва дрехите си и тръгва към тоалетната. Аз се навеждам и издърпвам шнура на електрическия нагревател.

— Включи печката там, Бен, инак ще измръзнеш. Навън е най-малко минус десет градуса.

— Няма ми нищо. Усещам студа, само когато искам.

Той отваря вратата и излиза. Сега е ред на Никол да сложи ръце на кръста и да вирне глава.

— Странно хлапе. Как е възможно да не чувстваш студа? Мисля, че то е по-зле и от теб, татко. Няма представа кое е реално. Но аз имам и тук ми е студено. Някой да се размърда и да ми направи място до огъня.

Сгъвам походното легло на Бен и прибирам дюшека под стълбите. Чудя се кое от децата е поднесло тази чудесна коледна изненада с чорапите. Лор не би ме излъгала — поне за такова нещо.

Когато се връщам, трите деца са донесли столове от трапезарията и са се сгушили около огъня. Спирам за миг и се вглеждам в тях. Лорета е отишла в кухненския ъгъл и е изключила кипящата вода за миене. Излива малко в легена. Никол ме поглежда.

— Хайде, Дядо Коледа, вземи един стол и се сгрей.

— Не ми е студено, Ники, пък и без това няма място. И не съм Дядо Коледа.

— Я стига. Всички знаем, че мама не лъже, затова трябва да си ти. Ти си големият лъжец в семейството. Не, и това не е съвсем вярно. Как е възможно някой да лъже, когато не вярва, че съществува истина? Щом няма нищо реално, тогава и лъжата е нереална. Може да си направил всичко това и да не съзнаваш, че е така, защото действителността е нереална. А вероятно не е достатъчно важно, за да си спомняш.

Майк леко я побутва с рамо.

— Престани, Ники. Според мен Бен има право. Дядо Коледа е минал оттук и е оставил чорапите. Какво значение има дали го е сторила мама, татко, Дядо Коледа или Великденското зайче? Защо да спорим? Хайде да видим какво има в чорапите.

Маги го поглежда.

— По-добре да изчакаме Бен. Инак ще бъде ужасно разочарован. И аз мислех за онова, което той каза. Не смятам, че греши, Ники. Просто гледа по друг начин на нещата.

Лорета свършва с миенето на зъбите. Тя е единственият човек, когото познавам, който мие зъбите си преди и след закуска. Измива и лицето си, но още е по нощница и халат. После се приближава до огъня.

— Майк има право. Да престанем да играем на детективи и да видим какво има в чорапите. Умирам от любопитство. Да видим какво ни е донесъл Дядо Коледа. Да си призная, трудно ми е да измислям какво да купя на всеки, дори на себе си.

Майк откача чорапа с неговото име. Кукичките стоят над камината през цялата година. На тях във влажно време сушим дрехите си, а в слънчево — банските костюми или затопляме чорапите си, когато ходим да се пързаляме на замръзналото езеро. Майк слага чорапа на воденичния камък, върху който е изградена камината.

— Хей, погледнете. Има чорап дори за Женевиев. Онзи Дядо Коледа наистина си знае работата.

Семейна традиция е да отваряме подаръците един по един, за да може всеки да им се радва. Пък и това удължава коледния ритуал.

Заглеждам се в свещите на елхата. Скоро ще изгорят, затова взимам други, но преди да ги сложа, започвам да махам остатъците от восъка по металните щипки. Ники ме хваща за ръката.

— Хайде, татко. Остави свещите и се радвай на Коледа заедно с нас.

— Не може без елха и свещи, Ники.

Слагам една свещ. В същия миг Бен се появява на стъпалата. Облякъл се е и носи пижамата си в ръка. Ники поглежда него, сетне мен.