Уилям Уортън - Илюзии

— Добре, щом искаш, включи ултрамодерните си електрически светлинки, но после ела да се веселим.

— Светлинките не са ултрамодерни, Ники. Донесох ги от Илинойс. Те са от къщата на родителите ми, където израснах. Съвсем същите са като онези, които имах, когато бях малък.

— Стига само да не мигат като неонови реклами, татко.

Навеждам се, включвам светлинките и елхата засиява в ярък блясък — досущ като в детството ми. Чудесно е. Лор се приближава до мен и хваща ръката ми.

— Мисля, че това е най-хубавата елха, която сме имали, скъпи Дядо Коледа.

Усмихва се и ме гледа в очите. Всички се струпват около Майк. От чорапа се подава човешка фигура — Дядо Коледа. Има бяла брада и червен костюм. Поглеждам и виждам, че от всеки чорап наднича такъв Дядо Коледа.

На ръката му е завързано чувалче. Майк внимателно го отваря и изважда сгънат лист хартия — жълта и набръчкана по краищата.

Майк бавно я разгръща. Лор запалва лампата с абажур от жълта коприна, която виси над масата в трапезарията.

Писмо от Дядо Коледа. Също като онези, които пишех на всички деца, когато бяхме малки. Вглеждам се и виждам, че е написано със собствения ми почерк — големи закръглени букви и огромни снежинки вместо точки.

Майк ме поглежда усмихнат и сочи писмото.

— Сега вече всичко е ясно. Хайде, татко, не знам как си успял да направиш останалото, но трябва да признаеш, че това те издаде.

Приближавам се до него и протягам ръка към писмото. По гърба ми лазят странни тръпки.

— Дай да го видя, Майк. Не мога да повярвам.

Той ми дава бележката и ето какво е написано там:

Драги, Майк,

Надявам се, че подаръците, които съм ти донесъл, ти харесват. Весела Коледа и бъди мил с братята, сестрите и родителите си. Не забравяй, че те обичам и ще мисля за теб през цялата година. Моля те; кажи на родителите си, че курабиите и млякото ми липсват. Елените ми биха желали догодина да има моркови. Те работят много. Още веднъж, Весела Коледа!

— Това е фалшификация. Кой фалшифицира коледните ми писма? Двайсет години усъвършенствам този почерк.

Никол отмята глава и се смее престорено.

— Хей, а може би това е оригиналът. В края на краищата, Дядо Коледа е решил да участва във всичко това. Всъщност, фалшификаторът си ти. Ти се опитваше да ни накараш да повярваме, че Дядо Коледа е писал писмата.

Взирам се в текста. Не съм писал писмото, но мога да се закълна, че почеркът е мой. Маги се приближава до мен и протяга ръка. Давам й бележката.

— Имаш право. Това е почеркът на истинския Дядо Коледа. Никой не може да го имитира. Знаеш ли, аз пазя всички писма, които съм получавала на Коледа. Когато Сет е послушен, сядам и му ги чета. Той също ги харесва. Сякаш са послания от космоса. Миналата година и аз се опитах да напиша едно. Мислех, че ще бъде лесно, защото пиша с лявата ръка, а при вида на онези писма, винаги съм оставала с убеждението, че Дядо Коледа е като мен. Но се оказа много трудно. След десетина опита се отказах и смятах да ти се обадя, татко, за да изпратиш по едно писмо на Сет и на мен. Джордж се държа така, сякаш бях полудяла. Господи, ужасно е сам да напишеш истинско коледно писмо!

Тя връща бележката на Майк и се вторачва в очите ми. Толкова е срамежлива, че много рядко го прави.

— Хайде, татко. Трябва да си ти. Никой друг не може да пише коледни писма.

— Освен самият Дядо Коледа.

Усмихвам се и също я поглеждам в очите. Обикновено ми е трудно да гледам хората в очите, особено онези, които обичам. Не знам в кое око да гледам, нито как да гледам и двете едновременно, без погледът ми да се замъгли. Освен това се страхувам, че може да падна и да потъна в нечия празнота. Трудно е да живея със себе си.

Но този път щастието ни се усмихва — и двамата отместваме поглед към Майк, който е извадил някакъв цилиндричен пакет, опакован в красива коледна хартия.

— Какво е това? Дядо Коледа е станал ужасно загадъчен на стари години. Може би Франки Фърбо му е дал от онзи вълшебен звезден прах, с който е намазал шейната си, за да лети по-бързо.

Той отваря подаръка.

— Господи, калейдоскоп! При това не с пластмасови, а с истински разноцветни стъкла.

Майк го вдига към грейналата елха и бавно го завърта.

— Прилича на „Шартр“ или на „Сен Шапел“. Увеличава светлинките на елхата и все едно гледаш светлинно шоу. Не мога да повярвам.

Всички се изреждаме да погледнем стъкълцата. Изключителна красота. Бен не е виждал калейдоскоп и не иска да го пусне.

— Истинска магия. Не ми казвайте какво се прави с него. За мен това е едно вълшебство и искам да остане такова.