Уилям Уортън - Илюзии

Майк бърка по-надълбоко в чорапа и изважда голям бинокъл, сложен в кожен калъф. Доближава го до окото си като монокъл и се вторачва в нас.

— Е, доктор Уотсън, не знам какво е естеството на тази загадка, но наистина съм озадачен.

Той се кикоти по характерния за него начин, после се приближава до елхата и фокусира бинокъла върху една от топките.

— Само отражението върху нея изпълва цялата лупа.

Вече сме се събрали около него. Изглежда подаръците са интересни колкото самите чорапи.

Сетне Майк изважда чифт старомодни пантофи от агнешка кожа. От вътрешната страна има нарисувано заешка муцуна — точно каквито ми подаряваха, когато бях дете. После всяка Коледа търсехме такива с Лор, но така и не намерихме. Майк ги вдига, за да ги видим и подскача от радост като малко дете.

— Брей! Погледнете. Обзалагам се, че са ръчна изработка.

Лор се навежда към него.

— Дай да ги видя, Майк. Сигурен ли си, че ще ти станат?

— Разбира се, мамо. Дядо Коледа знае всичко, дори номерът на обувките ми.

Той продължава да вади подаръци — все по-вълнуващи и оригинални.

В чорапа има кристали във всякакви форми — сърцевидни, ромбовидни, овални, правоъгълни и дори един, поставен в края на стъклен жезъл.

После, когато всички започваме да бъркаме в чорапите, ние намираме множество подаръци като на Майк, но и по нещо специално за всеки.

За Маги има геоложко чукче в красив кожен калъф. Идеалният подарък за човек, който следва геология. А за Ники — пълен комплект инструменти за дърворезба.

— Кажете ми, как Дядо Коледа е разбрал, че искам да се пробвам в дърворезбата. Цялата работа наистина става изключително загадъчна.

За Бен има телескоп, а за Маги — книги в кожени подвързии. Лор получава подставки за салфетки с имената на децата. Още се чудя кой е направил всичко това. От една страна е лесно да бъда като Бен и да отдам на Дядо Коледа дължимото, но от друга, наистина искам да знам какво става и кой е купил тези чудесни подаръци. Кой е имал толкова много пари, да не говорим за въображението?

Два часа вадим подаръци и се чудим. Всеки получава и по едно джобно фенерче със самозареждаща се батерия.

За Лор има и комплект книги на Джейн Остин в кожени подвързии. Тя продължава да ме гледа така, сякаш аз съм направил всичко това. Тя получава и шишенце парфюм — този път „Моят грях“.

Има и по още един подарък, пред който останалите някак бледнеят. Кутийка за бижута, а в нея — пръстен. Златен. Досущ като онзи, който майка е купила на татко, преди да се оженят. Татко ми го даде, когато беше на смъртно легло.

Миналата година го загубих в езерото. Бях съкрушен. Цяло лято се гмурках, пресявах калта и се проклинах за нехайството. Как можах да загубя нещо, толкова грижливо пазено цели петдесет години? Имах чувството, че съм спукана гума или счупена скорост на машина на времето.

Но на тези пръстени не са гравирани инициалите на татко, а фамилното ни име, оградено в кръгче. Те са съвсем обикновени — нито женски, нито мъжки. Единствената разлика е в размера. Готвя се да го сложа на пръста си, когато Ники казва:

— Чакайте малко. Мисля, че Дядо Коледа иска тези пръстени да бъдат част от някаква церемония или ритуал. Може да направим семейна сватба. Да застанем в кръг и всеки да сложи пръстена на човека до себе си. Искате ли?

Тя не ни оставя време да отговорим и започва да ни дърпа.

— Ще се наредим според възрастта. Ти застани тук, татко.

Слага ме пред камината. Всички се въодушевяват от идеята й.

— Мамо, ти застани от дясната страна на татко.

Лор взима кутийката с пръстена за нея. Цялата маса и някои от столовете са отрупани с подаръци. Маги застава до Лор, която ме поглежда и се усмихва. Явно идеята й харесва. После следва Майк. Никол хваща Бен за ръката и го намества между себе си и мен. Сякаш група полуоблечени келтски жреци се подготвят за някакъв ритуален танц. Никол ни се усмихва.

— И така, всички ли взеха пръстените си?

Кимаме — не съвсем едновременно и малко учудени от всичко това.

— Извадете ги от кутийките и ги хванете с лявата ръка, за да ги сложите на дясната на човека вдясно от вас. Всеки ще сложи пръстен на по-младия от него, с изключение на Бен, който затваря кръга и ще сложи пръстен на татко. И всички трябва да го направим едновременно.

— Чакай малко. Трябва да сложим пръстените на човека вляво, инак няма да ни станат.

Хващаме пръстените с другата ръка. Чудесно е, че всички приемат това сериозно. Дори Бен. Напълно сме завладяни от коледната фантазия.