Уилям Уортън - Илюзии

— Погледнете колко много материал имаме. Хайде да изваяме в естествен размер сцената с раждането на Христос. Тук, на леда. Майк, Бен и аз ще бъдем скулптурите, а татко, мама и Маги ще носят сняг. Ще направим нещо, което ще съперничи на Шартр, Фатима, Лурд, Нотр Дам и Сен Дени взети заедно.

Отказвам да отговоря, но ще се присъединя към останалите. Бен е влязъл в мелницата. Лор поглежда Маги, сетне мен.

— Идеята ти е чудесна, Ники. Няма нищо по-подходящо за Коледа. Ти си гений.

— Е, мамо, крайно време беше някой да го признае. Аз съм творческа личност според всички онези шантави тестове, които ни правят в „Ла Джола“. Защо мислиш, че следвам скулптура? Мислех да ставам първият велик скулптор-жена на този свят… Хайде да започваме. Татко, можеш ли да вдигнеш онази снежна топка, която Пег току-що дотъркаля? Сложи я върху тази.

Маги и Никол стават. Минавам зад снежната топка, която е най-малко един метър в диаметър и с помощта на Никол я премествам върху другата. Никол започва да заглажда снега и да запълва дупките.

— Това ще бъде Дева Мария.

Тя се отдалечава на една-две крачки и разчиства с крак място върху леда.

— Люлката ще бъде тук. Пазиш ли още онова старо магаре за рязане на дърва?

Кимам. Магарето е долу в мазето.

— Добре. Ще го преобърнем и ще затрупаме със сняг долната част, а отгоре ще бъде люлката. Майк ще направи бебето. Това е по неговата част.

Какво ли иска да каже? Дали не е някакво тайно послание? За това ли говореха с Лорета там горе? Бременна ли е Женевиев? Главата ми отново се замайва. Опитвам да се отърся от новата натрапчива мисъл. Вероятно Ники искаше само да ни напомни, че преди години Майк нарисува малкия Исус в бебешката люлка.

Майк довежда Женевиев. И той се въодушевява от идеята на Ники. Радвам се, че виждам Женевиев. Тя е въплъщение на французите — дребна, енергична, с бързи очи и ръце и интелигентна. Двамата с Майк осъществиха първия си истински контакт тук, в мелницата, на двайсет и първия му рожден ден. Имаше празненство. Какъв чудесен подарък! Понякога Лор и аз си говорим какви хубави внучета може да ни родят.

Целуваме се четири пъти. Лицето й е гладко и гладно. Женевиев се държи за човека, когото целува, но повечето французи не го правят. После Майк я завежда в мелницата, за да й покаже чорапите. Искам да видя дали и за нея има пръстен. Тръгвам след тях, но забелязвам, че Лор леко клати глава.

Правим още снежни топки. Ники ги извайва, използвайки градинска лопатка. След около пет минути Майк и Женевиев излизат. Тя е очарована. Гледа пръстена на ръката си и сериозно говори на Майк.

— Но, Мишел, Дядо Коледа не съществува. Това е приказка за деца. Кой би могъл да направи всичко това? Да купи такива чудесни подаръци? Нищо не разбирам.

Майк се усмихва, прегръща я и ни вика да излезем от езерото.

— Горката Женевиев не вярва в Дядо Коледа. Какво мислите?

Женевиев стъпва на леда. Много е красива. Приближава се до мен. Току-що съм дотъркалял поредната снежна топка.

— Не трябваше да го правиш, но ти благодаря. Пръстенът много ми харесва.

Тя разперва пръсти и го поглежда. По мярка й е.

— Не благодари на мен, Женевиев. Дядо Коледа ще се ядоса и всичко ще изчезне. Ще се изпари.

Майк ми помага да дотъркалям снежната топка до останалите.

— Точно така, Женевиев. Това се случва непрекъснато.

Никол изпраща Майк в мазето да търси магарето за рязане на дърва. Той и Женевиев натрупват сняг в долната му част и да бъда проклет, ако всичко това не прилича на ясла. Ники има набито око. Трябва да го е наследила от някого, но не е от Лор, нито от мен. И двамата имаме добро зрение, но не сме наблюдателни, особено аз. Женевиев продължава да говори с Майк на френски — за подаръците и за Дядо Коледа. Умът й не го побира. Логичният й френски разум не може да забрави тази мисъл.

Маги и аз се забавляваме страхотно, докато търкаляме и наместваме огромните снежни топки. И двамата сме потни, а ръкавиците ни са мокри, но сме обзети от творческо вдъхновение. Лор е успяла да придума Бен да излезе и дори той се увлича. Неговият специалитет са лицата или поне Никол му позволява да прави това, защото е най-интересно. Тя оформя красиви фигури с развети наметала. Отначало се появява Дева Мария, после Йосиф — малко по-големи от естествен размер, но по-дебели. Снегът би се разпаднал, ако фигурите са тънки. Зад тях стоят двама пастири и една крава. Само за нея са необходими шест снежни топки. Има и магаре, и две овце. Лежат на леда, с лице към яслата. Няма начин Никол да им направи крака. Но това придава на цялата група по-въздействащ вид — около люлката са коленичили майката, бащата и двамата пастири, а животните са легнали в снега до тях.