Уилям Уортън - Илюзии

Майк се е справил чудесно с младенеца. Лицето е абсолютно ангелско. Но може би това е принизяване за Исус. Дали не трябва да е месианско като на Распутин? Фигурата на Христос е единствената с ореол. Направен е от гумен маркуч, подпрян на купчина сняг зад главата на бебето.

Майк и Никол настояват да направим скулптури и на тримата влъхви. Лор и аз сме изтощени. Тя влиза в къщата, за да се заеме с приготвянето на коледната вечеря. Часът е три. От дома на семейство Калве още не се е показал никой. Сигурно са изпаднали в алкохолно опиянение.

Трескавото правене на фигури от сняг се превръща в обсебеност. Но е забавно. Не си спомням някога да съм се увличал в такъв грандиозен проект. Скулптурите сякаш оживяват.

Ще помня тази Коледа до края на живота си. Въпреки усложненията, загадъчността и притесненията, тя е най-хубавата досега. Превъзхожда дори Коледите в детството ми. Не вярвах, че това е възможно. И знам, че е хубава, именно защото е объркана, неразбираема и загадъчна.

Довършваме и последния мъдрец. Фигурата е на самия бент. Сякаш току-що пристига. Мадам Калве отваря вратата, за да изтърси покривката за маса. Още е облечена в синия си домашен халат — същия, който носи от дванайсет години, откакто идваме в мелницата.

Тя замръзва на мястото си. Слиза две стъпала, вторачва се, после се обръща и изтичва в къщата.

— Кати, Клод, venez voir! Venez voir ce qu’ils ont fait! 5 5 Елате да видите! Елате да видите какво са направили! (фр.) — Б.пр.

Никол и Маги са прикрепили градинския маркуч към крана навън и пръскат с вода снежните фигури. Температурата още е под нулата и ледът замръзва и става гладък. Много е красиво. Може би, защото е нещо, което сме направили заедно, но според мен снежните скулптури съперничат на онези, които съм виждал в Рим и във Флоренция. Има някаква наивна простота, масивност на формите и монолитност на материала, която им придава великолепие. Краткотрайната светлина на зимния ден започва да избледнява и розовото зарево от запад прави цвета на лицата почти човешки.

Майк тегли Женевиев с мотоциклета. Тя се пързаля с кънки за пръв път и непрекъснато пада. Държи се за въжето, което Майк е завързал за багажника. Писъците, виковете и смехът им контрастират на величественото мълчание на снежните фигури — истинска коледна музика за моите уши.

Но аз съм премръзнал. Маги и Бен също. Никол изглежда не усеща ни умора, ни студ. Отново слага кънките, за да се присъедини към Майк и Женевиев. Внимателно слизам по стъпалата. Влизам в мелницата, сядам на люлеещия се стол и свалям кънките. Краката ми се радват на свободата и топлината. Приближавам се до Маги, за да й помогна да събуе кънките. Окачаме палтата и ръкавиците си на кукичките над камината. Сега вълшебните чорапи и реалните подаръци са сложени на леглата ни. И Бен окачва ръкавиците и палтото си. После се намества на люлеещия се стол, където седях аз. Лор работи в кухненския ъгъл.

— Уил, скъпи, ще омесиш ли плънката за пуйката? Знам, че я харесваш по някакъв начин, а аз все не мога да я направя така.

Измивам ръцете си. Наистина има точно определен начин, по който харесвам пълнежа на пуйката. Обичам да го мачкам, докато всичко се слее в едно — хапките хляб, целината, подправките, кестените и ябълката. Този ефект се постига само ако бръкнеш с двете ръце и стискаш, и мачкаш, докато не останат цели и твърди парченца. Ръцете ти стават лепкави, но това занимание ми доставя удоволствие. Вероятно е останало от детството, когато се стисках и не ходех по голяма нужда. Омесването на плънката сигурно е първи братовчед на потребността ми от ред.

Правя сместа, както трябва и напълвам пуйката. Зашивам я с конец и оставям малко плънка, за да я сложа в алуминиево фолио. Пълнежът никога не ми стига, особено когато е мек и влажен като сегашния — компенсира за сухото месо на пуйката.

Скоро пуйката е във фурната и картофите са залети с масло и готови да влязат вътре, четирийсет минути, преди да извадим всичко. Лорета предлага да отидем на разходка. Тя вари червените боровинки, които имах късмета да намеря на Марше Алигр в Париж. Сега ни остава само да чакаме. Проверявам газената бутилка. Все още е тежка. Газта няма да свърши по време на печенето, както се е случвало преди.

— И така, кой ще дойде с нас на една разходка за изостряне на апетита?

Лор сваля палтото си от кукичката. Сложила си е шапката и ръкавиците. Уморен съм, но разходката преди вечеря също е наша коледна традиция. Ала от друга страна, никога не сме правили цяла ясла, пълна с хора и животни от сняг, точно преди да започнем да готвим. Маги протяга крака.