Уилям Уортън - Илюзии

Е, Морис наистина е до известна степен такъв. Има брада и чудесна усмивка. Предразполага хората да разговарят с него и ги изслушва. Но какво лошо има в това? Една жена би трябвало да се радва, че има интересен съпруг, а не дръвник. Но Валънтайн се увлякла по едно старо гадже, с когото се срещала, преди да се запознае с Морис. Станала му любовница. Всичко беше толкова глупаво. Казала на Морис. Той имал желание да се примири за известно време с връзката й, но после Валънтайн поискала развод. Имала намерение да изживее детската си мечта. Подобно на повечето французи, майката на Женевиев е ужасно наивна. Истинска романтичка.

Но сега от цялата история остана само тъгата. Валънтайн има чувството, че е съсипала живота си, а Морис намери едно младо момиче, което го оценява и няма нищо против неговия „синдром на гуру“. Според мен тя е пълна простачка, но му се глези и това му харесва.

И така, тази вечер съвсем неочаквано Женевиев ми казва, че иска да се оженим. Като имам предвид онова, което става с родителите й, бих помислил, че това ще е последното й желание. Заедно сме от три години и никога не сме разговаряли по този въпрос — само се забавлявахме. За пръв път срещах човек, който харесва същите нещо като мен и е толкова забавен.

Мисля, че тя иска да се махне от дома си. Разбрах, че нещо не е наред, когато получих писмото й. Съобщаваше ми, че няма да може да дойде с мен на пътешествието, което бяхме запланували. Очаквах с нетърпение да видя онези пустини и слънцето — ясно и горещо. Притесних се за нея. Знаех, че и тя иска да заминем. Освен обичайните неща, в писмата си пишехме почти само за това пътуване.

Една от възможностите беше да кажа, че не мога да дойда, но не го сторих и това би трябвало да говори нещо. Вече не съм сигурен дали идеята беше толкова добра. След като ме попита така, със сълзи на очи, не можех да кажа не. Господи, трябва да помисля сериозно.

Какво да направя? По дяволите, дори да се откажа от докторската си степен, пак ще ми трябва поне още една година, за да завърша магистърска и да получа учителска правоспособност! С моята специалност в някоя гимназия ще имам четири месеца ваканция — като никой друг учител. Но се страхувам, че може да се наложи да прекарам целия си живот в Америка. По дяволите, аз съм по-скоро французин и знам, че Женевиев би предпочела да умре, отколкото да напусне Франция и да живее в Калифорния или на друго такова място, французите не се експортират лесно.

Затова казах да.

Въпросът е как ще се оправям. Първо трябва да кажа на родителите си. Господи, татко няма да ме разбере, но той никога не разбира нищо и дори не се опитва да го направи! Сякаш единственото, към което се стреми, е живот без сътресения. Разхожда се из своята въображаема вселена, изглаждайки нещата и премахвайки грижите. В това се състои неговата отговорност. На мама ще й бъде по-трудно. Знам, че тя очаква много от мен.

Едно от нещата, които мога да сторя, ако зарежа учението, е да работя за мосю Коста на Ру Мен д’Ор в Париж. Бил съм там през летните ваканции и той каза, че ако искам да му стана помощник, ще ме вземе. Добър съм в тази работа. Дърводелството не е лош занаят, пък и аз обичам да работя с дърво.

И без това като учен вероятно ще стигна до задънена улица. Знам, че не съм маниак в това отношение. Може и да имам идеи и богато въображение, но те са свързани с дребните неща. Можете ли да си представите палеонтолог с богато въображение? На повечето лекции съм като риба на сухо. Уча се добре, но старите скали някак загубиха очарованието си за мен.

Мосю Коста използва ателието си само през деня. Има апартамент в Двайсети район на Париж. Но притежава законно разрешение да живее на работното си място. Вътре има тоалетна и мивка. Мога да сложа сгъваемо легло на мястото на онзи окъсан стар диван до прозореца. Ако ни позволи да нощуваме там, можем да направим подобрения.

В замяна ще почистваме ателието и ще мием прозорците. Ще плащаме електричеството и газта. Мосю Коста вероятно ще се съгласи. И Женевиев може да си намери работа, за да имаме достатъчно пари, докато успея да отворя собствен магазин. След време, когато мосю Коста се пенсионира, може да купя ателието. Той остарява и би трябвало скоро да се пенсионира. Ще се оправим някак.

По дяволите, как ще обясня всичко това на мама и татко? Дори на мен ми звучи налудничаво. Вероятно разсъждавам повърхностно. Вече дори не съм сигурен чия беше идеята да се оженим. Женевиев ридаеше силно, а аз не обичам да я гледам разплакана. Всичко в главата ми се обърка. Вече не съм сигурен в нищо.