Уилям Уортън - Илюзии

Още когато бяхме деца имахме църковни календари, преди всички останали — с изключение на германците — да знаеха за съществуването им. Спомням си, че бяха много красиви — с двайсет и четири прозорчета, които отваряхме всяка нощ след вечеря, преди да изпеем коледните песни. Зад всяко прозорче имаше картинка — ангел, бонбон или снежен човек. Приличаха на китайски сладкиши, но с коледни изображения. Всички имахме по един календар и татко ги нареждаше пред свещите така, че отворените прозорчета изглеждаха като цветни стъкла. Беше истинско вълшебство. Татко е специалист по магиите.

Мисля, че всичко това започна през онези девет години, които прекарахме в Бавария. Не си спомням предишните Коледи. После отидохме в мелницата и пренесохме там голяма част от германската коледна атмосфера. Сетне добавихме и някои френски нюанси.

Господи, спомням си колко неприятна беше първата ми Коледа в калифорнийския университет. Прекарах я в общежитието, далеч от дома си. Всички други се прибраха при родителите си, но за мен пътуването беше много скъпо и семейството ми нямаше толкова пари. Много е трудно да имитираш Бъдни вечер, когато си съвсем сам. Купих евтина елха и я занесох незабелязано в стаята си. Изрязах украшения от хартия и ги оцветих. Сложих няколко свещи и пях коледни песни, като си акомпанирах с китарата. Вечерта беше топла и аз дръпнах пердетата. После прочетох на глас приказката „В нощта преди Коледа“. Накрая заспах и когато се събудих, останах разочарован, че под елхата няма подаръци. Едва ли не очаквах, че татко ще скочи върху Бимбо, дресирания орел на Франки Фърбо, и ще долети през нощта в Калифорния с много подаръци. Вероятно подсъзнателно се надявах, че Дядо Коледа ще предприеме това извънредно пътуване.

Чудя се какви ли ще бъдат коледните празници с Женевиев и децата ни. Тя ще трябва да свикне да живее с един пламенен почитател на Коледите. Нямам намерение да седя в празна къща, без украса от борови клонки и голям, саморъчно направен венец, окачен на вратата. Няма да пия спокойно шампанско от чаши с високи дръжки, нито да крещя на някаква дивашка селска вечеринка. Където и да живеем, Коледата ще бъде старомодна. Мразя дори песните като „Рудолф, еленът с червения нос“ и „Бяла Коледа“. Трябва да има закон срещу амбулантните търговци, които осакатяват Коледа.

Това е семеен празник и е необходимо някой от семейството да се занимава с организацията. Мисля, че при нас това е татко, но и мама допринася много. Татко държи на традициите, опитва се да ги съчетава и се старае да има приемственост. В същото време може да бръщолеви часове наред как нищо не е реално. Но на Коледа е страхотен. Това сигурно се вмества някак в шантавия му свят.

Трябва да го чуете как говори за дупките, които имали в другия си край вселените и за ентропията. Има цяла теория за достоверността на грешките. Господи, горката Пег запушваше уши и затваряше очи. Чудя се дали всички философи са странни като татко.

Вечеринката у Калве вероятно е свършила. Искрено се моля Пег и Ники да са останали разочаровани. Аз обикновено се забавлявам на такива празненства. Дали някой е забелязал, че си тръгнах, без да окача чорапите си на камината? Мама все ми напомня да го направя, но този път просто не съм бил там, когато го е сторила.

Едва се сдържам. Ще се опитам да преглътна бавно шейсет пъти. Това обикновено помага. Господи, комбинацията от вино и въртене в кръг с онези каубои повлия зле на стомаха ми.

Трябва някак да сляза по онази разклатена стълба. Не искам да будя Пег. Тя се нуждае от сън. Много пъти ми е казвала, че нощем не спи повече от два часа. Тревожи се за Джордж и Сет. За цялата история.

Преглъщането не помага. Става по-лошо. Устата ми се изпълва със слюнка.

Измъквам се внимателно от леглото, като се държа за стомаха и устата. Можех да повърна в онова преносимо биде, което мама е оставила горе за нас, но ще вдигна шум, пък и ще вони. Трябва някак да сляза долу.

Ще се държа с две ръце за стълбата. Каква ли каша ще стане, ако повърна от най-горното стъпало в дневната? Бен вероятно ще умре от шок и ужас.

Най-после стигам до последното стъпало. Знам, че няма да успея да се добера до тоалетната. Време е да направя най-голямото усилие.

Премествам бутилката с газта, която подпира външната врата, за да не се отвори от вятъра и излизам на заснежената веранда. Уморените ми крака са боси. Навеждам се и повръщам в замръзналото езеро. Чувам звука, но не виждам какво излиза от устата ми и къде пада. Бълвам три пъти и за минута изпитвам онова главозамайване, което усещам, преди да припадна. Вдигам глава и дишам дълбоко.