Уилям Уортън - Илюзии

По дяволите, винаги съм се заричал, че това няма да ми случи, а ето ме сега в същата задънена улица, по която тръгна татко. Дори да продължа образованието си, пак ще стигна дотам. Ще се забутам в някоя гимназия, където ще преподавам по двайсет и пет часа седмично и няма да мръдна никъде. Нямаш ли докторска степен, не можеш да получиш работа в колеж.

Откровено казано, бих бил щастлив да имам местенце като татковото. Вярно, че отдавна се е заврял там, но има работа, преподава нещо, което му харесва, зает е около петнайсет часа седмично и най-важното — живее в Париж. Но назначението му беше една щастлива случайност. В днешно време едва ли би му провървяло така. На мен също. Палеонтолозите се търсят точно колкото онтолозите.

Ала аз съм на двайсет и пет. Татко е бил на двайсет и две, когато се е оженил, а мама — на двайсет и една. Дядо — на двайсет и една. Баба — на деветнайсет. Хората винаги са се женили млади.

Известно време няма да имаме деца. Ще почакаме. Женевиев е само на деветнайсет години.

Татко няма да ми даде пари да продължа образованието си, ако Женевиев живее с мен. Не знам защо мисля така, но съм сигурен в това. Винаги е бил такъв — смята, че семейните доходи трябва да отиват на едно място и ако ти потрябват пари, искаш. Оженя ли се, решението и отговорността според него са мои. Ето например Пег и Джордж. Отначало им беше много трудно. Татко вероятно им е помагал, но не много. А отидем ли в Калифорния, Женевиев няма да може да си намери работа — преди всичко английският й не е достатъчно добър.

Господи, колко е тихо тук, в стаята на Женевиев. И студено. Миналото лято, когато в къщата беше истинска лудница, тя си я обзаведе сама, за да има уединено кътче. Родителите й не говореха помежду си, а чрез нея и Женевиев предаваше съобщенията от единия на другия. Това е достатъчно, за да подлуди когото и да е. А отгоре на всичко майка й непрекъснато плачеше.

Помещението е било обор, когато във фермата са отглеждали животни. Старите камъни са пропити с миризмата на стотици крави. Обикновено харесвам стаята, но тази вечер обстановката ми навява мисли за Йосиф.

Дева Мария е била бременна, не са били женени и са живели в стар краварник преди почти две хиляди години.

Женевиев е сложила на пода черги, а по стените — ковьорчета, които е тъкала сама. Толкова е тъмно, че не ги виждам, но знам, че са там. Тя е от онези жени, които умеят да превърнат всяко място в удобен и уютен дом. Наистина се нуждая от такъв човек в живота си.

Женевиев стене и се обръща по гръб. Надявам се, че няма да заплаче отново. Облягам се на лакът и се вторачвам в нея. Това може да бъде съпругата ми до края на живота. В мрака различавам само очертанията на скулите и вдлъбнатините около очите й.

На горния етаж всичко е много изискано. Преди да се скарат, родителите й са работили като роби, за да превърнат тази стара ферма в шедьовър на френския земевладелски стил. Тук всички правят така. Запазиха оригиналните греди и гладко измазаха с гипс камъните между тях. Изградиха камина там, където е било старото огнище.

Всичко е подредено, чисто и красиво — почти като апартамент в Париж. Столичаните харесват изложените на показ селски вещи. После, когато отидат в провинцията, те се опитват да направят всичко като в Париж. Дори французите понякога вършат безумия.

Трябва да отбележа, че що се отнася до ремонтите, моите родители са или много умни, или мързеливи. Още живеят в старата мелница, където воденичните камъни стоят на местата си и всичко — дори интериорът — е от камък. Никак не е уютно и дърводелските изделия са малко грубовати, но това е част от живота в Морван.

И сега, тук, горе, по нищо не личи, че е Коледа. На пръв поглед няма да разбереш, че има празник. Но като се замисля, едва ли има какво да се празнува.

Но и друг път атмосферата не е била подходяща — само красиви тънки свещи и няколко клонки, грижливо подредени в една ваза на масата. Никога не е имало елха. Вярно, че французите не почитат много Коледа, особено интелектуалците с леви убеждения, каквито са родителите на Женевиев. Всичко, което намирисва на религия и на обичаи, е отстранено от живота им.

А моето семейство посреща Коледа както подобава. Смятам, че спазват всяка коледна традиция, която са измислили хората по света. Мама изпълнява целия ритуал по немски образец на шести декември, деня на Свети Никола и после отново, на шести януари. От първи декември до Бъдни вечер пеем коледни песни край адвентистките свещи и всяка седмица запалваме по още една, докато накрая настъпи великата нощ.