Уилям Уортън - Илюзии

Но аз не мисля, че това е причината хората да се женят. Повечето го правят защото смятат, че така е редно. Или жената се уморява да ходи на работа и иска да си стои вкъщи. Или мъжът не може да се грижи за себе си и се нуждае от жена, която да го гледа като майка. А в много случаи причината е самотата. Вероятно е много трудно да живееш и да се храниш сам и да няма с кого да споделяш мислите си. Но всеки един съквартирант би ти помогнал в това отношение. Достатъчно е да търсиш, докато намериш някой мъж или жена, които ти допадат.

Всеки, който в днешно време се жени заради секса, трябва да е ненормален. Това се отнася както за мъжете, така и за жените. Сексът не е основателна причина. Няма смисъл.

Има и други случаи — като Женевиев или баба, които са искали да напуснат родния си дом, защото животът там е станал твърде труден и болезнен и са започнали да мислят, че като се омъжат, ще имат свое гнездо. Но, за Бога, защо е необходимо да се женят, когато могат да живеят с някого? Ала Женевиев не разсъждава така. Тя е типична френска буржоазка. Трябва да призная, че това е едно от нещата, които харесвам у нея. Писнало ми е от „ексцентрични“ жени.

Никак не ми се ходеше в хижата днес следобед. Имам толкова много лоши спомени от онова място. Всеки път, когато отида там, си припомням цялата лудост. Деби наистина беше малко откачена, но не подозирах, че е толкова зле, за да сложи край на живота си. Господи, колко се уплаших. Беше глътнала десетина таблетки успокоително, докато съм събирал дърва край дъскорезницата. Когато се върнах, Деби беше в кома. Удрях й плесници и я обливах със студена вода, но тя се свличаше на земята. Натърках устата й със сапун, за да повърне. Тупах я по гърба, влачих я из гората и я карах да тича, а тя плачеше. Страхувах се, че ще умре. Селяните не разбират тези неща. Морван не е Венеция, Калифорния или Пало Алто. Тук всичко е примитивно.

Когато най-после се уверих, че Деби е добре, аз я заведох обратно в хижата. Постройката още не беше завършена и подът бе покрит с дъски само наполовина. Завих я в един спален чувал, сетне надух гумения дюшек и го пъхнах под нея. Разгърнах и своя спален чувал, метнах го върху двама ни и я притиснах до себе си. Тя спря да плаче, но продължи да трепери — толкова силно, че тресеше и мен.

Тогава разбрах, че това не й е за пръв път. Цяла нощ я държах в прегръдките си, а на сутринта й казах, че ще я заведа в Париж и ще се обадя на родителите й. Не можех да поема отговорността. Освен това, по някакъв странен и натрапчив начин съзнавах, че Деби не е подходяща за мен. Тя обичаше да рискува. Катереше се на най-опасните места по скелето и се преструваше, че лети. Винаги вършеше шантави неща — търкаляше се надолу по хълма, като се смееше и пищеше. Часове наред правеше глинени фигурки и съдини.

Знам, че е много по-умна от мен, но Деби не разсъждава трезво. Не иска да води обикновен живот — както и аз, между другото. Съзнавах, че ако бях живял твърде дълго с нея, чувствата ми щяха да бъдат наранени.

Ето защо, в представите ми хижата е свързана с нещо зловещо. Деби замина, а аз довърших пода, направих врата и веранда и я заключих. След случилото се там, не можех да прекарам сам нито една нощ, а оттогава минаха почти пет години. Онова лято с Женевиев беше хубаво. Тя сякаш премахна проклятието от къщата и прогони злите духове.

Но трябва да призная, че танците и коледните песни със семейството бяха страхотни. Ники е малко като Деби — отдава се на нещо изцяло и безразсъдно. Може би това наричат артистична или творческа натура. Ала Ники се възползва от дарбата си — прави скулптури. Понякога е груба, но не мисля, че е причинявала болка някому и по характерния за нея начин обича така, както живее.

Чудя се какво я измъчва. Вероятно има неприятности с приятеля си или нещо подобно. Тя е от онези жени, които се увличат от женени мъже на възрастта на татко, защото й се виждат интересни. Но едва ли би имала нещо общо с мъж като татко, защото той е ексцентричен, а тя не понася такива хора. Ала ако е срещнала някой свестен тип, на който всичко му е на мястото, Ники би могла да налапа въдицата. Надявам се, че не е така.

Женевиев се е обърнала с гръб към мен. Изглежда най-после е заспала. Имах чувството, че никога няма да спре да плаче. Ако родителите имат представа колко е трудно за децата, макар да са пораснали, много щяха да се замислят дали да се разведат. Е, освен ако случаят не е изключителен.

Пред тях Женевиев се държи така, сякаш нищо не е станало. Не иска да взима ничия страна, нито да бъде с тях, когато започнат да се карат. Но когато е с мен, тя дава воля на чувствата си. Казва, че никога няма да разбере какво се е случило. Бракът на родителите й бил толкова стабилен — такъв, какъвто би трябвало да бъде. А може би само й се е струвало така, защото е била твърде млада. Или наистина е настъпила промяна, както твърдят те. Доколкото разбирам от думите на Женевиев, майка й се увлякла по еманципацията на жените. Имала чувството, че Морис, бащата на Женевиев, е надменен и се държи с нея като с малко момиче. Казала на Женевиев, че той имал нещо като „синдрома на гуруто“ — обичал и разбирал всички и ги поучавал как да живеят.