Уилям Уортън - Илюзии

Някой съдия наистина може да даде родителските права на Джордж, при положение, че не се ожени повторно. И тогава ще виждам Сет само през лятото и през почивните дни. Няма да го понеса. Освен това се обзалагам, че някоя ще вземе Джордж, веднага щом остане свободен. С неговата професия и външност ще го грабнат за нула време и аз ще бъда сама. По дяволите, всичко изглежда толкова мрачно, че не знам какво да правя.

Опитвам се да дишам дълбоко и потискам желанието си да смуча пръсти. Мисля, че мама вече спи. Чувам я, че леко хърка. Бих искала да събера достатъчно смелост, да седна до нея и да поговорим — да й разкажа какво мисля. Но тя изглежда напълно вглъбена в себе си. Усмихва се и прави всичко възможно Коледата да е идеална, но аз имам чувството, че всъщност не е с нас, нито се интересува от проблемите на другите.

Чудя се дали наистина тя е помолила татко да ни събере за празника. А може би идеята е на татко и той само е използвал името на мама, за да бъде сигурен, че ще дойдем, независимо дали искаме или не. Това е в стила му.

Надявам се, че ще съм заспала, когато татко и Ники се върнат. Ако трябва да слушам хъркането на татко и да се свивам в едно легло с Ники, едва ли ще мигна.

Бен е заспал пред камината. Видях го, като влязох. Всъщност човек не може да е сигурен дали спи, защото никога не маха очилата си, но когато порасне, ще стане хубавец. Вече е доста висок. Мисля, че мама и татко го глезят, но той изглежда не им създава много неприятности, за разлика от повечето деца на неговата възраст. Той е затворен в себе си и странен — като татко. Господи, Бен спеше, скръстил ръце на гърдите си и човек би се заклел, че е мъртъв, ако не дишаше! Обикновено се завива през глава, но сега не го е направил.

Аз още смуча пръстите си, докато спя, особено когато съм разстроена. Джордж ги издърпва от устата ми и ме събужда. Не казвам нищо, но това ме влудява. Казва, че съм вдигала такъв шум, че не можел да спи.

Още смуча средните си два пръста. Според Шарън развитието ми е спряло в кърмаческа възраст. Изненада се, когато й казах, че мама ме е кърмила девет месеца. Майк е кърмен повече от година и не смуче пръстите си. Ники и аз го правим. Но Бен не. Може би е свързано с пола — жените по природа обичат да смучат.

Чудя се кога Ники и татко ще се върнат от селската вечеринка. Майк постъпи умно като не отиде.

Странно е на Бъдни вечер да бъдеш толкова близо до дома си и да не си със семейството си. Не ми се ходеше на селското празненство. На Маги също. А Женевиев просто не можеше . Господи, колко е потисната. Ала не я обвинявам. Хората, които се развеждат, говорят така, сякаш им вадят апендикса, но случаят тук не е такъв.

И така, след повече от десет хиляди километра аз съм тук, на хълма, на около три километра от мястото, където семейството ми ще празнува Коледа. Чудя се какво мислят. Вероятно са изчислили всичко — няма начин да запазиш в тайна големи емоционални промени от чувствителен човек, а нашето семейство е свръхчувствително. Поне някои от нас са такива.

Беше невъзможно да оставя Женевиев. Не и в нейното състояние. Ужасно страда, когато вижда как двама души, които много обича, се нараняват взаимно, а тя не може да направи нищо. Мисля, че тази Коледа ще бъде много трудна.

Майка й и баща й се държат учтиво и цивилизовано — така, както се очаква от интелигентни и образовани французи, но в същото време наранените чувства са много. И двамата са изготвили списък на нещата, които искат да вземат от къщата. Доколкото разбирам, и двамата искат едно и също — всичко. Това е невъзможно. Обзалагам се, че ако са искрени, желанието им ще бъде никога да не се бяха захващали с този развод. Никой от тях няма да се ожени повторно. Разбира се, може да живеят с други хора, ако го искат, но защо да си навличат всички онези неприятности с адвокати и тъй нататък?

Не разбирам тяхното поколение. Но от друга страна, и с моето става същото. Ето, например, Маги, Джордж и малкият Сет по средата. Ако продължават в посоката, в която са се отправили, ще катастрофират.

Господи, може би в основата на всички тези главоболия е самият брак! Ако се замислиш сериозно по този въпрос, желанието ти да се ожениш за някого означава, че не му вярваш. Дори да му вярваш, бракът си остава като някаква отрова, за да ти напомня как си започнал с някоя лицемерна църква или законодател — цяла тълпа пиявици, които ти дават разрешение да се ожениш.

Децата променят всичко. Може би трябва да се уреди нещо така, че и двамата родители да им дадат възможност и да им помагат, докато станат достатъчно големи да се грижат за себе си. Това не бива да се оставя само на жената. И мъжът трябва да е съпричастен.