Уилям Уортън - Илюзии

Взимам назаем колата на Ейми Лу. Казвам й, че ще я върна на другата вечер. Измъквам се рано сутринта и обикалям района около колежа. Намирам десетина големи охлюва. Взимам хляб, шунка, сирене, бутилка вино и шише вода и ги слагам в една раница. Запомних пътя, когато ходихме с джипа и знам къде да се отклоня. Намирам мястото, паркирам колата, заключвам я и мятам раницата на гръб. Облякла съм джинси и фланелка. Нямам сутиен. Горещо е.

Започвам да се влача из пустинята. В осем часа сутринта. Говорех съвсем сериозно, като казах, че съм станала рано. Пък и не можах да спя. И докато будувах, хрумна ми да потърся охлюви. Знам, че в района на колежа ги има, защото съм виждала лъскавите им дири по пътеките.

Опитвам се да видя следи от гумите на ландроувъра, но има твърде много прахоляк. Намеря ли сухото дере, ще вървя по него и няма начин да не стигна дотам. Мъкна се в пясъка цели два часа и накрая съзирам жилището му. Господи, ако някой иска да се усамоти, трябва непременно да дойде тук. Още е април, а е ужасно горещо. Приближавам се колкото е възможно по-тихо. Той не работи върху охлюва. Виждам го, че бърка цимент и пълни формата на онази гигантска мечка, която ни показа. Заставам до него. Спайк вдига глава и ме вижда. Обляга се на лопатата и се оглежда.

— По дяволите, как дойде тук?

— Пеша.

— Вървяла си от „Ла Джола“?

— Не. Взех назаем колата на една приятелка и я оставих на магистралата, сетне продължих пеша.

— Можеше да се загубиш. Лесно е да се объркаш в пустинята, където всичко е еднообразно.

Той се вторачва в мен. Започвам да съжалявам, че съм дошла. Знам, че ако попита защо съм го направила, няма да мога да отговоря. Смъквам раницата от гърба си, бръквам вътре и изваждам охлювите.

— Ето, нося ти няколко модела.

Спайк оставя лопатата, приближава се до мен и взима буркана.

— Божичко, колко са красиви. Много мило от твоя страна. Благодаря.

После занася охлювите в жилището си. Тръгвам след него. Слага буркана между две канчета.

— Не знам дали ще изкарат дълго в тази жега и суша.

Пробила съм дупчици в капака, за да могат да дишат — ако охлювите изобщо дишат. Той го пръска с вода, която се процежда надолу.

— Господи, какво ли ядат? Тук няма много храна за охлюви.

Спайк отново придобива онзи угрижен вид. Пак имам чувството, че съм прекъснала нещо. Сетне започва да работи и след малко ме поглежда.

— Имаш ли нещо против, ако се върна към работата си? Смесил съм водата с пясъка и цимента и трябва ги объркам, преди да са се втърдили. Пък и искам да напълня онзи звяр, инак в средата ще се получи сух слой, който няма да се слепи с горния.

Той минава покрай мен. Сядам на купчината торби с цимент, покрити с найлон. Спайк хвърля в бъркачката още няколко лопати цимент, после започва да го меси с ръце. Господи, страхотно е да гледам движенията на мускулите му. Той е слаб и жилав и сигурно кожата му е тънка, защото всеки мускул се очертава ясно — на ръцете, на гърба, на краката, дори на врата. Смуглата му кожа прозира там, където се стича потта. Тялото му пак е покрито с бял прах. Едва ли има достатъчно вода, за да се къпе.

Изсипва сместа и започва да оформя фигурата. Стигнал е до надземната част и докато моделира, загребва пясък, за да заздрави цимента. Страхотна техника.

— Искаш ли да напълня бъркачката, докато ти работиш?

Той ме поглежда през рамо.

— Предупреждавам те, че е трудно. Но много ще ми помогнеш. Това ще ускори нещата.

Следващите три часа действам с лопатата. Почивам само, когато Спайк замесва и изсипва цимента. Онова, което прави, е почти невъзможно. Нямам представа как го е измислил. Разговаряме малко. Той е вглъбен в мечката. Излива десетата бъркачка, изправя се, разкършва тяло, приближава се до мечката и я оглежда отвсякъде. Протяга ръка и оформя цимента. Работи с голи ръце.

— Е, засега стига. Хайде да си починем. Не предполагах, че тази сутрин ще свърша толкова много работа. Благодаря ти още веднъж.

Поглежда ме и се усмихва. И без това се потя обилно, но сега цялата съм вир-вода. Фланелката ми е мокра. Виждам го, че ме оглежда. Зърната на гърдите ми сигурно стърчат като юнски малини.

— Да влезем вътре. Ще пийнем вода и ще се разхладим.

Протягам ръце и взимам раницата. Напекла се е. Трябваше да я оставя вътре. Виното ще бъде топло като пикня. Тръгвам след Спайк.

Той разчиства място на пода с метла, направена от съчки. Изтупва две възглавници, от които се разнася прах, сетне ги слага на пода. Напълва две големи чаши с вода. Не виждам да има нещо за ядене. Няма хладилник. Започвам да разопаковам обяда. Изваждам виното. Той кляка и се вторачва в мен.