Уилям Уортън - Илюзии

Трескаво си пожелавам разни неща. Това може да се нарече молитва. Моля се да изкараме Коледа, без някой да остава наскърбен. Очакванията могат да бъдат непосилни, а движенията на любовта — непохватни, когато чувствата са силни. Надявам се, че постъпвам правилно. Отправям горещи пожелания за Лор и мен. Не знам дали ще излезе нещо, но се опитвам. Свързват ни толкова много неща, че би било глупаво да загубим всичко, смачкано върху непримиримите скали на справедливостта и гордостта.

Разходката надолу по хълма е чудесна. Не е толкова тъмно както в нощта, когато брах бодлива зеленика или снощи, докато отсичах елхата. Снегът отразява и увеличава всичко, което пада от онова оловносиво, тежко и пълно с вода небе. Покрай мен минават седем коли и аз махам на всяка, давайки им знак, че предпочитам да вървя пеша. Нищо чудно, че смятат американците за откачени — в моя случай не са попаднали на съвсем произволна мостра.

Прибирам се вкъщи. Всички са се издокарали за морванската Бъдни вечер. Това означава да облечеш най-чистите си дрехи, да измиеш лицето си и да се срешеш. Както и очаквах, Бен е предпочел да остане в мелницата. И може би така е по-добре, защото през цялото време ще чете и ще вдига ръка в знак, че не харесва онова, което поднасят. За дете, израснало предимно във Франция, той има много ограничен вкус. Маги очевидно не проявява интерес към увеселението. Никол е превъзбудена. Лицето й е зачервено, а движенията — отривисти, но мисля, че това изразява нещо повече от очакване.

Иска ми се да се спра по-обстойно на едно странно явление, характерно за Морван, макар да смятам, че е само местна особеност.

Тук има необикновено голям брой приемливи, но несклонни да сключат брак ергени. Възрастта им варира от двайсет и три — на колкото е Никол — до четирийсет години. Само в нашето село това са Филип — на трийсет и седем, Жак — на двайсет и осем и Клемент. В Миле и в Уи Билар има по двама, а в Уи дьо Бра — още един. Всички те живеят на около километър един от друг.

Помежду им съществува приятелство. Поддържат се и ходят предимно на лов. Присъстват на всички сватби и танцуват цяла нощ. Има ли празник, в съответния град се издигат естради и ергените обикалят района в радиус от петдесет километра. Мисля, че танцуват и пият, но преди всичко се присмиват един на друг.

Тази вечер ще дойдат всичките.

Не ми е приятно да нахлувам в тяхната клика. Не мисля, че някой от тях е отявлен хомосексуалист. По-скоро са нещо като отбор по боулинг, група за покер или спортен клуб.

Тази година този мъжки кръг претърпя две загуби, но те не се дължаха на женитба, а на смърт. Първият беше един от братята Карон. Двамата имат ферма на хребета на южния хълм. Майка им почина преди пет години и оттогава живееха сами. Работеха заедно на нивите. Големият беше по-сдържан. Носеше очила и беше як, набит, трудолюбив и хубав. Все се усмихваше. Малкият беше достатъчно пълен, за да се нарече дебел. Всъщност, би могъл да бъде, ако не работеше толкова много. Беше грозноват и обичаше да говори. Взаимоотношенията им бяха като между Джордж и Лени от „За мишките и хората“.

Бяха известни със силата и готовността си да помогнат. Големият се казваше Пол, а малкият — Рири. Не знаем откъде идва това име.

На Великден Рири, който беше на трийсет и пет, откри, че страда от неизлечим рак с разсейки из цялото тяло. Почина след три месеца. Казаха ми, че накрая бил станал кожа и кости.

Сега Пол работи сам. Кима ни, когато минава с трактора си, но това е всичко. Живее сам в голямата и усамотена ферма на хребета. Мадам Лемоан и мадам Калве се притесняват за него — с какво се храни и дали почиства дома си.

Тази вечер той трябва да дойде на празненството. За пръв път след смъртта на брат си ще се появи на обществено събиране.

Както вече казах, малкият син на мосю Будине също загина наскоро. Беше убит при мотоциклетна катастрофа. От две години участваше в нашите увеселения. Все се шегуваше. Беше умно и мило момче. Странно е, че тази година младите няма да бъдат сред нас. В групата за Бъдни вечер има повече от пет жени над седемдесет години, плюс мадам Калве, Лор и аз, които сме на петдесет. Тази реалност е само въпрос на консенсус и не е по-различна от другите тъй наречени реалности.

Надявам се, че Никол и Маги ще участват в празника. Когато бяха малки, не искаха да идват, а после — да си тръгват. Дъщерята на мадам Калве, Кати, която е колкото Маги, изпълнява главната женска роля.

Лор определено не е такъв тип. Участва в разговора, яденето, смеха и празненството, но краят, когато започва замерянето с храна и лудешките местни танци, не е за нея. Това не и моята представа за развлечение. Мисля, че дълбоко в душата си съм градски сноб.