Уилям Уортън - Илюзии

Пит е почти пет години по-голям от мен. Женен е за втори път. Другите му две деца са на същата възраст като Майк и Никол.

Едно от нещата, които харесвам у него, е откровеността. Бързо взима решения и не се страхува да каже какво мисли. В същото време е напълно отдаден на онова, което върши. Животът му не е сложен — няма сенки, нито смущаващи загадки.

И когато стана дума за това, той ме накара да разбера, че и аз няма да напусна семейството си.

Но, Господи, трудно ми е да го преживея и да се откажа след двете чудесни години, които прекарахме заедно! Кратките мигове, които крадяхме от обичайния си живот, бяха наситени с чувства.

Не знам как ще продължа да живея. Карам я ден за ден и полагам големи усилия, опитвайки се да забравя и същевременно да не забравя. И през ум не ми е минавало какво означава една страстна любов.

Но знам, че трябва да кажа на Уил. При това скоро. Убедена съм, че последните години са били ужасни за него, защото сърцето и мислите ми бяха другаде. Нямам представа как ще го приеме. Той е непредсказуем. Как бих могла да му обясня колко много обичам Пит, как започна всичко и какво се случи?

Обикновено майките придружават първокласниците в първия учебен ден. Пит беше единственият татко. Ала не се набиваше на очи, не се пречкаше и помагаше на малката Дана, като в същото време я оставяше да общува с другите деца.

Той е висок почти колкото Уил, но е плешив и има прошарена брада. Съвсем не прилича на служител в многонационална компания. Има проницателни сини очи и червендалесто лице. Предните му два зъба са раздалечени. Пит е едър и пълен и изглежда тромав, но движенията му са бързи.

Много по-възрастен е от другите бащи — онези, които тогава не бяха в училището. Щях да се запозная с тях едва на първата родителска среща или открит урок. Разбрах, че работи в Ай Би Ем — компанията имаше представителство в Париж от година и половина.

Той идваше много по-често от майките и аз предположих, че ще започне да ме поучава. За повечето майки, които са на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години, аз съм нещо като заместник-майка, докато са тук, във Франция, а за децата — по-скоро баба. Наблюдавам тази постепенна промяна в продължение на петнайсет години, откакто преподавам в Международното училище. Отначало хлапетата често се изпускаха и ме наричаха „майко“ или „мамо“, но напоследък това се случва все по-рядко. Сега съм предимно госпожа Кели или „учителката“.

Той дойде един ден, когато децата влизаха в час по френски. Покани ме на кафе в едно заведение наблизо. Мисля, че тогава за пръв път напуснах училищния район по време на учебни занятия. Увлякохме се в разговора — първо за Дана, а после за нас двамата — и толкова се задълбочихме, че закъснях да взема класа си от часа по френски.

Не знам как го правеше, но след това започна да идва често. Пиехме кафе и разговаряхме. Свикнах да живея в очакване и с надеждата, че ще дойде. Чувствах се възрастна и същевременно млада.

Пит сподели колко е несполучлив бракът му с една жена, почти двайсет години по-млада от него. Чувствал, че е много по-възрастен от своите петдесет и три, а Каролин — по-млада от нейните трийсет и пет. Тя била нещастна в Париж и искала да се върне в Америка, но на Пит тук му харесвало. Открил няколко чудесни ресторанта и искал да ги посети заедно с мен.

Беше толкова лесно. Казвах на Уил, че имам родителска среща или отивам на посещение и всичко беше наред. Не си спомням да ме е питал къде ходя, нито какво правя или с кого. Понякога си мислех, че не му пука, не е достатъчно отдаден на брака ни, за да го интересува и е безмерен егоист. В някои отношения той беше само сянка на съпруг.

Една голяма част от разбиранията на Уил за хубав живот и как трябва да живеят хората е никой да не кара другия да прави онова, което не иска. Винаги се е държал така с децата. Това ме влудяваше. Не им даваше никакви напътствия. Те трябваше да се справят сами. Объркаха ли се, идваха при мен.

Двамата с Пит посетихме няколко чудесни ресторанта. Една вечер отидохме дори в „Бато Муш“. Страхувах се, че някой може да ни види. Пит ме успокояваше, като повтаряше, че Париж е голям град и дори да ни видят, няма да повярват. Той нямаше проблеми вкъщи, защото в Ай Би Ем го караха да работи, колкото пожелаеха. Всъщност, фактът, че почти няма контрол над живота си, го безпокоеше. Освен това можеха да го преместят когато и където поискаха. Пит казваше, че това го кара да се чувства като дете.