Уилям Уортън - Илюзии

Направи с мен неща, за които не бях и сънувала, нито чувала. Вместо да се стегне, тялото ми започна да откликва и сякаш пееше под неговия допир. Сетне, след като почти веднага проникна в мен, аз изпитах първия си оргазъм. Останах изумена, защото не го очаквах и нямах време дори да се замисля дали се страхувам. Предполагах, че ще изпищя или ще се разплача. Гърчех се и се извивах, и дори се надигнах, но Пит ме бутна на леглото.

Бяхме се слели в едно. Тялото ми се тресеше конвулсивно и трепереше, а Пит продължаваше да се движи бавно и настоятелно, прониквайки дълбоко в мен. Вълните идваха една след друга, докато накрая помислих, че ще ме погълнат. Хрумна ми, че една възрастна жена като мен може да получи сърдечен пристъп, но не исках всичко това да спира.

Пит тласкаше все по-силно и бързо, докато и той — пъшкайки и стенейки — изведнъж се скова. Притисна се още по-надълбоко в мен и сетне бавно започна да се отпуска.

И двамата бяхме облени в пот. Леглото и завивките бяха влажни. Той се претърколи на сухата страна и ме сложи върху себе си. Завихме се и заспахме. Не мисля, че можех да остана будна.

Спомням си, че на сутринта усещам езика на Пит в ухото си. Лежа върху него. Надигам се на колене и го възсядам. Той обвива в шепи гърдите ми и ги целува, после ги притиска една към друга, за да засмуче и двете зърна и прокарва език по тях. Чувствам, че отново съм възбудена. Пенисът му е опрян до бедрото ми. Протягам ръка да го докосна. Твърд е. Стискам го. Усещам, че пак подлудявам. Пит го плъзва в мен и аз се нагласям върху него, после се надигам, докато почти излезе и отново се нахлузвам. Гледам го в очите. Той също. Бавно продължаваме така. По устата и очите му разбирам кога да забавя и кога да ускоря ритъма. Чувствам се като истинска любовница. Радвам се, че му доставям удоволствие и същевременно се отдавам все повече на себе си. Усещам прииждането на конвулсиите — все едно раждам, но не боли.

Този път изпитваме оргазъм едновременно. Истински сблъсък. Едва сега разбирам значението на неща като любовни ухапвания и драскотини по гърба. Виждала съм такива резки по телата на хората на плажа и винаги съм имала чувството, че това е някакво самохвалство и проява на взаимна агресивност за демонстриране на превъзходство над другите. Комбинацията от сила, нежност, грижовност и страст е съкрушителна. Струва ми се, че това продължава цяла вечност и същевременно — кратък миг. Отново заспиваме.

Събуждам се и виждам, че Пит стои до леглото.

— В колко часа трябва да бъдеш вкъщи?

— Имаме още много време, Пит. Не ме оставяй.

— Наближава шест. Искам да се върна в леглото при теб, но можеш ли да останеш цяла нощ?

Скачам и запалвам нощната лампа. Господи, наистина е шест без десет. Няма начин да обясня къде съм била девет часа. Божичко!

Заставам до Пит. Той ме притегля към едрото си и кораво тяло, прегръща ме и ме целува.

— По-добре да се прибираш. Кажи, че някоя колежка те е поканила на обед. Ще измислиш ли нещо? Аз ще остана тук. Ако можеш да се върнеш, направи го. Не знам за теб, но аз никога не съм бил толкова развълнуван.

Знаех, че говори сериозно, предимно защото и аз изпитвах същите чувства. Но наред с това се притеснявах за прибирането си вкъщи.

Нахлузих набързо дрехите си и отново се целунахме. Пит се изтегна на леглото, за да ме гледа как се обличам. После стана и се приближи до мен. Още беше гол и отново възбуден. Посочи пениса си и рече:

— Виждаш ли? И той не иска да си отиваш.

В този миг бях в състояние да се съблека и да легна до него, но начинът на живот, който бях водила, ми въздейства. Не можех да го направя.

През следващите осемнайсет месеца ние се възползвахме от всяка възможност да се срещаме и винаги бяхме обезумели като първия път. Помежду ни сякаш имаше нещо химично — както в час по химия, когато изливахме прозрачното съдържание на две епруветки в колба и течността започваше да дими, да клокочи и да променя цвета си. Ние бяхме същите. Но не губехме останалото от себе си — развлечението, радостта и удоволствието, че сме заедно и споделяме мислите си. Сексът беше отделно — нещо, което според мен и двамата не очаквахме.

Знам, че започнах да се променям. В някои дни се чувствах красива. Обличах се по-грижливо, стараех се да изглеждам по-привлекателна и сияех, когато отивах на среща с Пит. Нямам представа как Уил е пропуснал да забележи всичко това. Понякога заставах пред него и се молех да ме види и да разбере, че с мен става нещо важно. Изпитвах желание да му кажа и да споделя радостта си. Но не можех. Вероятно това доказваше, че никога не съм вярвала на приказките му — как хората, които се обичали, искали другият да бъде щастлив, независимо от всичко.