Уилям Уортън - Илюзии

Но сега се налага да му кажа. Ако ще бъдем заедно до края на живота си, той трябва да знае това. Само не съм наясно как ще го възприеме — Уил е непредсказуем. Ще изчакам, докато по-големите деца заминат за Париж. Бих искала и Бен да отиде с тях, но това е невъзможно.

В известно отношение Бен и Уил си приличат — и двамата отбягват да се изправят пред действителността. Бен се крие зад книгите си, а Уил се затваря в себе си. Е, разбира се, само когато не търчи като луд насам-натам, не оправя нещата и не покровителства всички, независимо дали те го искат или не.

Вече дори не съм убедена, че знам какво е любовта. Може би това понятие е само заместител на живота. Започнем ли да усещаме, че губим интерес към живота, а детството, игрите и радостта отминат, ние прибягваме до идеята за любовта.

Не знам какво изпитват един към друг Майк и Женевиев и доколко използват взаимоотношенията си, за да възпрат настъпването на зрелостта. Пък и много често любовта се превръща в бягство от онова, което се смята за действителност. Господи, започвам да разсъждавам като Уил!

Преди да срещна Пит, никога не съм се увличала по някого. Мисля, че не знаех дори какво е секс. Съзнавах, че съм способна да изпитвам силни чувства — личната ми сигнална система винаги беше на мястото си и слушаше, но никога не ме изоставяше и нищо не забравяше. Имам чувството, че Уил е същият.

Вече не съм сигурна и чия е вината. Нямам представа защо Уил така и не ми помогна да изпитам оргазъм и да дам воля на страстта си. Знам, че го искаше. Не мога да лъжа. Съзнавам, че проблемът е предимно у мен, но Уил не направи нищо и не пое инициативата. Той е предпазлив и колеблив. Дори да се престоря, че изпитвам оргазъм, какво всъщност би означавало това?

Но винаги съм искала да стигна върха едновременно с него. Някак стана така, че беше невъзможно да говорим по този въпрос, а после дори не изпитвахме желание да обсъждаме нищо, свързано със секса. Самата мисъл за Пит ме възбужда. Но чувствата ми към Уил са различни. През последните години той дори не направи опит да ме целуне с език. Отказа се. Прегръща ме в леглото, притиска се гальовно до гърба ми и милва гърдите ми, но това е всичко.

А четирите ни деца са чудесни. В живота ни има много малко спорове и никакви шумни скандали. Никой от нас не е заплашвал, че ще напусне, нито дори се е опитвал да причини болка на другия. А това е голямо постижение в днешно време и аз съм склонна да го нарека обич.

Но ако децата имат представа върху какво се гради бракът ни, вероятно ще умрат. Слава Богу, че родителите ни са покойници, защото едва ли щяхме да съумеем да им обясним всичко това.

Уил не прилича на никой от хората, които познавам. За човек, който е толкова приказлив, пълен с идеи и наивен, той може да бъде и много потаен. Още не знам какво всъщност мисли.

Когато се запознахме, аз смятах, че Уил само се шегува с приказките и действията си. Постоянно ме предизвикваше и ме молеше да му посоча нещо, което е реално. После разбиваше всичко на пух и прах с екзистенциалните си и идеалистични доводи. Намразих дори името Камю. Накрая му казах да престане и че няма да се омъжа за него, ако продължава с твърденията си — ние всъщност не сме съществували, а любовта ни била открито пространство, ограничено от собствената си нищожност.

Убедена съм, че глупостите му смущават децата. От една страна той играе с тях, сякаш е хлапе. Разказва им невероятни истории, особено онези за Франки Фърбо. Уил твърдеше, че този тип съществува и настояваше и децата да вярват в тази измислица. Това беше достатъчно, за да обърка умовете им.

Учил ги е на разни неща и е чудесен преподавател. Но неизвестно защо имаш чувството, че не е край теб, а някъде другаде. Уил е нещо, което съзираш с крайчеца на окото си, но погледнеш ли натам, той вече е изчезнал. Понякога си мисля, че самият Уил е Франки Фърбо.

Сигурна съм, че живее на друго място — негово лично кътче, където не допуска никой друг. Но предполагам, че с всички е така.

Ала сега на всяка цена трябва да говоря с някого. Боя се, че ако му разкажа за Пит и за случилото се между нас, ще загубим и малкото, което все още ни свързва. От друга страна, може би нещо чисто физическо няма да му се стори достойно за обсъждане. Възможно е да престане да ме уважава, защото съм се вълнувала за нещо толкова несъществено. Не, само се шегувам със себе си.

Господи, какви ужасни мисли в навечерието на Коледа! Винаги се чувствам така в началото на месечното си неразположение. Всичко ми се струва черно и се вглъбявам в себе си.