Уилям Уортън - Илюзии

Изтощен съм, преди да удари един. Ники остава. Лицето й е зачервено и изглежда е обявила някакво състезание по танци на Кати. Мъжете танцуват така, че са се изпотили като прасето, което заклаха. Момичетата непрекъснато измислят нови стъпки и движения. Рокът изглежда си пробива път в традиционните морвански танци. Всички са изпаднали в екстаз и сигурно ще си счупят я вратовете, я краката.

Минавам покрай езерото, без да падна във водата. Продължава да вали. Всичко е засипано с около двайсет сантиметров сняг. Обхващам с поглед побелялото езеро. Обзалагам се, че ако вляза в него, няма да потъна. Мога да изпълня коледен номер — ходене по вода, но не съм готов да рискувам.

В мелницата е топло. Слагам две цепеници в огъня, сетне поглеждам големия пън, който отделих за през нощта. Намествам го между двете дървета. Той няма да гори цяла нощ, но ще излъчва топлина и вероятно ще поддържа жарта, докато стана да отида по малка нужда. Със сигурност ще го сторя, защото пих много вино.

Събличам се и лягам до Лор. Тя винаги измънква нещо, когато разбира, че си лягам, но всъщност спи дълбоко. Лежа в тъмнината и се чувствам обкръжен и покрит от снега. Надявам се, че Ники ще се върне скоро. Не бива да заспивам. Ще я чакам, но едва ли ще успея. Унасям се, когато осъзнавам, че не сме закачили чорапи над камината. Години наред провесваме шест различни по размер и цвят чорапа и ги напълваме с подаръци. Пишех дълги коледни писма със заоблен почерк и снежинки вместо точки. Тъжно е, че някои неща свършват. Трябва да се подготвя.

Кой би предположил, че след шестмесечно прекъсване, ще ми дойде менструацията? Дори не нося нищо със себе си. Ще помоля някое от момичетата. Коя ли ще се смути най-малко? Може би Никол.

Макар че моментът е крайно неподходящ, аз се радвам. По всяка вероятност това се дължи на вълнението и притеснението, че семейството ще се събира, сякаш нищо не се е случило, докато единственото ми желание е да се съсредоточа върху онова, което става с Пит и мен. Понякога ми се струва, че ще полудея. Надявам се, че не говоря насън — толкова съм разстроена.

Пък и децата изглеждат уязвими и объркани. Нуждаят се от обич. Липсва им нещо, но не могат да го поискат. Или може би само аз имам такова чувство. Вече не знам къде съм и какво всъщност желая. Тялото ми има свой разум. А вероятно това е собственият ми разсъдък, но не съм го съзнавала.

След закуска ще помоля Никол за нещо, което ще й се види най-смешното на света — майка й, преминала вече средната възраст, има менструация. Но аз се чувствам добре. Сякаш не всичко е свършило и у мен още функционира жената, която се опитва да демонстрира своята същност.

А и Уил се държи странно. Все едно гледаш бикоборец в тесни панталони, лъскаво елече, наметало и пика, който тича из арената и уплашен до смърт се навежда зад всяка барикада, а бикът дори не му обръща внимание. Понякога животът с фанатизиран онтолог е труден, но Уил минава всякакви граници. Сражава се със сенки. Не, не е така. Мисля, че знае това, но не го съзнава. Господи, не съм сигурна, че ще издържа.

Надявам се, че момичетата и Майк ще побързат да си тръгнат и ще останат само за годишнината ни. И без това в Париж ще им бъде по-забавно. Така ще бъде най-добре за всички ни, особено като се има предвид емоционалния ми срив. Кръвното налягане на Уил сигурно се е повишило. Трябва на всяка цена да говоря с него. Така не е честно нито за него, нито за мен.

Дали знае? Може би е от онези мъже, които умеят да се примиряват с такива неща — не казват нищо и после изчезват. Изчезването е негов специалитет. Понякога говори часове наред как хората нямало да виждат нищо, ако очите им били достатъчно бързи. Само ни се струвало, че виждаме, защото не сме можели да спрем движението на електроните в атомите, на атомите в молекулите и тъй нататък. Твърди, че сме били изпразнени от материя — по-кухи и от небето. Човек може да се побърка, като го слуша.

А после ще остана съвсем сама.

Преди три седмици, когато Пит ми каза, че го връщат в Кънектикът, помислих, че няма да го преживея. Имах чувството, че ми отнемат най-желаното нещо. Смятах, че бих отишла навсякъде с него и бих направила всичко, каквото и да се случи.

Но Пит не ми спести нищо. Имал задължения към Каролин и децата си. Изгубил първото си семейство след развода и не искал това да се повтори. Мисля, че той страда колкото мен, но два брака са му достатъчни.

Наблегна на факта, че моите деца са големи, но неговите не — едното е в трети, а другото в пети клас.