Уилям Уортън - Илюзии

— Аз ще бъда опитното свинче. Какво бих могъл да загубя?

Той отлепя курабията с шпатула, духа, за да охлади горещия конфитюр, пъха я в устата си и хруска. Никол, Маги, Бен и Лор също си взимат. Аз избирам една не толкова препечена, защото обичам меки курабии. Гризвам малко от крайчеца.

Първата коледна курабия винаги е нещо специално. Тя е много по-вкусна от останалите, които изяждам. След нея всичко се превръща в повторение, тъпчене и угаждане. Спомням си детството, когато бях много по-малък от Бен и майка ми печеше такива курабии в мъничката кухня на нашата недовършена къща в предградията на Чикаго. Разрешаваше ми да изям само една курабия преди Коледа.

Времето е странно. Една-единствена курабия може безследно да заличи около половин век. По-голямата част от живота ми се изпарява от прекрасното ухание на тази курабия.

Работим до късно следобед и пълним тава подир тава. Бен нарежда готовите курабии в тенекиени кутии. Тестото в хладилника свършва. Поглеждам часовника си. Седем. Замислям се за бурните вълнения, които ще настъпят довечера.

Майк отива с мотоциклета до къщата на Женевиев. Мисля, че тук му е приятно, но се чувства неудобно. Вечният конфликт между отговорност и удоволствие.

Вечерята е лека. Знаем, че ще се натъпчем на селската вечеринка по случай Бъдни вечер. Никол и Маги искат да се измъкнат, но това би било ужасна обида за селото. Празниците означават много за местните хора. Животът в долината е труден, затова всички ходят на увеселенията.

Мадам Лемоан има още един син, който работи в голям склад за риба в Оксер, на около стотина километра оттук. В осемнайсет часа на Бъдни вечер шефът обикновено казва на служителите, че могат да вземат непродадените стриди и миди, защото ще се развалят, докато минат празниците.

Филип, синът на мадам Лемоан, се връща тук на Бъдни вечер, а Клод, синът на мадам Калве, очаква с нетърпение обаждането от Оксер, че мидите и стридите са осигурени. После двамата изфучават от селото с класическата морванска скорост и безразсъдство, за да ги вземат за вечеринката. Доколкото знам, това трескаво събитие се повтаря от десетина години. На връщане единият шофира, а другият почиства и отваря стридите и мидите. И това е само ордьовърът.

Няма да кажа на момичетата, че основното ястие е печено прасе. Преди няколко дни помагах, докато го колеха. Но едва ли се налага да мълча, защото те вероятно вече знаят.

Чувствам се добре, като знам, че съм спечелил правото да ям от прасето — ако изобщо съществува такова право, но момичетата са на друго мнение и по-добре да запазя това в тайна.

Угощението ще завърши с бъдник, специално опечен за нашата вечеринка в хлебарницата в Лини. Това е най-скъпото вложение. Ще пием виното, което Клод и Филип купиха и бутилираха преди четири години. На Бъдни вечер винаги пием четиригодишно вино. За по-сериозните пиячи ще има от традиционното местно вино и, както обикновено, бутилка „купешко“ уиски.

Тук никой не пие уиски. Вкусът му е като на блатна вода в сравнение със силата и дъха на местното вино. Може би всяка година бутилката с уиски е една и съща. Купиха я за мен, когато преди дванайсет години дойдохме тук за пръв път, защото във филмите и по телевизията всички американци пият само уиски. Селяните са толкова мили, че почти непрекъснато се чувстваш виновен. Rendre service , което грубо преведено означава „да ти направя услуга“, изглежда е любимата местна дейност.

След вечерята започваме да украсяваме елхата. Никол е донесла гирлянди — нещо, което във Франция е почти невъзможно да намериш. Но тези са различни от тежките и лъскави металически гирлянди, които си спомням от детството. Направени са от някакъв много лек материал и се развяват при всяко раздвижване на въздуха. Никол изважда няколко гирлянда от жълтата си чанта и слиза, като ги носи под мишница. Приближава се до огледалото и ги слага на главата си, така че да висят над лицето й. Отмята ги встрани и лицето й се показва през лъскавото сребро.

— Боже, приличам на мащехата на Снежанка.

Маги застава до нея. В дясната си ръка стиска носна кърпичка. Маги пише с лявата ръка и неизвестно защо, още от малка винаги държи в юмрука си хартиена носна кърпа. Тя се превива от смях.

— Не, Ники, по-скоро приличаш на Ледената кралица. Липсва ти само шейната, теглена от вълци и джудже, което да те вози. Много си красива.

Никол слага сребристите гирлянди върху главата на Маги.

— Не. Ти повече приличаш на кралица, Пег. Кралиците са по-високи от метър и шейсет.