Уилям Уортън - Илюзии

Обратният маршрут минава по една пътека, по която се върви много по-лесно, отколкото през гората и поляните. Оттук дойдохме, когато купихме мястото. Майк използва същата пътека, докато пренасяше строителните материали с нашето старо рено. Пътеката е неравна, скалиста и пресечена от множество ручейчета. Трябва да си майстор-шофьор, за да караш по нея. Правил съм го с мотоциклет, но никога с кола.

Снегът пада равномерно и бавно, сякаш небето се къса на парчета, които се сипят върху нас. Чувството е чудесно. Учуден съм, че вали сняг, защото е много студено — четири-пет градуса под нулата. Никол и Маги се опитват да правят снежни топки, но снегът е твърде ронлив и не става нищо. Намирам си страхотна пръчка. В единия край са издялани орнаменти. Може да е овчарска сопа, която някой е оставил или загубил на пътеката. И така, всички имаме пръчки. В главата ми още звучи „Добрият крал Венцеслас“.

Пажът казва:

А кралят отговаря:

Вървя най-отзад и стъпвам в следите на другите.

Пред нас се появява прекрасна гледка. Долу е град Мили, а вляво — плодни дървета. Започвам да търся изсъхнали плодове, за да направя компот, но птиците са ги изкълвали или са изгнили. Съсухрените сладки круши и кисели ябълки са като шарени кръгчета дунапрен в снега.

Бен изостава, за да върви с мен. По мълчанието му се досещам, че е доволен, задето се разхожда сред природата, точно когато вали сняг. Знам, че се чувства неловко и притиснат от присъствието на цялото семейство, но никой от нас не може да получи онова, което иска.

Пристигаме в мелницата. Огънят е почти загаснал. Невзрачната слънчева светлина е изчезнала в заснеженото облачно небе. Тъмно е. Запалвам лампата над масата. Лорета включва осветлението над мивката в кухненския ъгъл. Бен и Майк се опитват да разпалят жарта, като обръщат полуизгорелите дървета и слагат тлеещите им краища в средата на огнището. Има купчина стари вестници „Хералд Трибюн“ и Бен започва да ги къса на парченца, за да разпали огъня. Виждам, че двамата ще се оправят лесно.

Отварям хладилника и докосвам тестото за курабиите. Готово е за нарязване. Обикновено моята задача е да нарежа курабиите, а Лор ги слага във фурната и брои минутите за изпичането им. Аз отговарям и за намазването с масло и за посипването с брашно на всяка партида. Тази година Бен ще нареди готовите топли курабии в тенекиени кутии, като внимава да не ги счупи. Миналата година той вадеше курабиите от фурната и им слагаше конфитюр. Това дава известна представа колко ненужен се чувства сега.

Масата над воденичния камък е покрита с тънък слой брашно, фурната е гореща, защото Лорета я запали, веднага щом се върнахме. Проверявам термометъра — пак е деветнайсет градуса. Лор иска да инсталираме парно отопление, но аз все отлагам. Извинението ми е, че тук се нуждаем от топлина само две седмици в годината. Но истинската причина е, че ми доставя огромно удоволствие да се боря със студа, да режа дърва, да сменям бутилките с газ, да паля огън и да гледам термометъра. Това ми внушава илюзията, че отговарям за нещо и се сражавам с природните стихии. Никол, която маже курабиите с конфитюр, ме поглежда.

— Хайде, татко. Престани да се мотаеш.

Усмихва се. Никол има една от най-приятните усмивки, които съм виждал. Но още не мога да разбера дали ми се усмихва или ми се присмива. Прави го от седемгодишна. Може би усмивката е една и съща.

— Само проверявам колко е топло тук. Разликата в температурите вън и вътре е почти двайсет и пет градуса.

Всички спираме едновременно и поглеждаме през прозореца. Каква красота! Снегът пада бавно и равномерно. Все едно си обкръжен отвсякъде — чувство, което изпитваш, когато в болницата ти инжектират морфин. Не само премахва болката, а те обвива като защитен слой.

Маги оглежда стаята.

— Истинска Коледа. Знам, че това не е реално и трудно за възприемане от останалата част от света, но е страхотно да забравиш за малко проблемите и да се преструваш, че всичко е наред. Между другото, кога ще опитаме курабиите?

Лор поглежда във фурната, протяга ръка и издърпва тавата.

— Тези ми се виждат готови. Какво ще кажете?

Слага ги на масата. Из цялата стая се разнася ухание на печени орехи и разтопен конфитюр от ягоди. Майк си взима пръв.