Уилям Уортън - Илюзии

Влизаме. На масата има лист хартия. Майк направи тази маса от дървения материал, който купи от дъскорезницата. Дъските са изписани с имената на местни хлапета, поздрави и дати. Той я поглежда и се усмихва. Досещам се, че е казал на някои от местните си приятели къде е ключът. Радвам се, че някой използва хижата — идеално скривалище за млади влюбени, които търсят тишина и спокойствие. Дори за възрастни влюбени — поне за малцината, които са останали.

Маги радостно разглежда хижата. Бавно върти глава, спирайки поглед на малкия кухненски ъгъл, окачените на стените съдове, бюфета и каменния нар до камината. Летвата с кукичките прилича на дървена паяжина. Трябва да запълним цепнатините със стъклена вата или дунапрен за изолация, когато навън е студено. Но хижата не е за зимата, а страхотно убежище за лятото.

На пода има черга. Майк я бе оставил навита на руло в ъгъла на стаята, но когато аз идвах тук през август, чергата беше започнала да мухлясва.

Маги поглежда към тавана, където Майк е направил няколко прозореца. Стъклата са от нашия стар фолксваген. С тази кола Маги и Джордж ходеха на училище. Беше се превърнала в техен дом.

— Тук е страхотно, Майк. Ако имах такава хижа, щях да живея в нея. Все едно къщата на Франки Фърбо.

Франки Фърбо е измислен герой — малко хитро лисиче мутант, много по-умно от хората. В продължение на двайсет години го използвах за основа на сутрешните си приказки за децата. Не бях мислил за това, но в хижата наистина витае атмосферата на Франки Фърбо. Намира се вдън гората и всичко е мъничко, обикновено и практично. Само че къщата на Франки е построена в клоните на едно дърво.

Залавям се с огъня. Лорета намира метла и започва да мете. През август Бен и аз изтупахме чергата и може би някои от гостите тук са направили същото, но сега върху нея има мек слой от листа и вейки. Бен изнася клонките и парчетата кора. Дава ми вестниците и кибрита, които е взел от мелницата. Трудно ще запаля огън в тази влажна камина.

Нареждам сухите вършини във формата на индианска колиба и пъхам отдолу вестник. Разпали ли се, ще добавя и по-дебели цепеници. Маги и Никол сядат до масата зад мен. И двете са притиснали ръце до гърдите си, за да се предпазят от студа. Резкият преход от калифорнийското слънце към тази влажна и мрачна гора може да бъде ужасен шок за организма. Надявам се, че огънят ще пламне от първия път. Знам, че отначало ще пуши, но после, когато димоотводът се затопли, димът ще се разсее. Поне винаги е ставало така.

Драсвам клечка кибрит. Непрекъснато подхранвам слабия пламък с късчета хартия. Лека-полека виещите се струйки огън започват да си проправят път през сухите вейки. Бен ми подава клонки. И двамата обичаме да палим огън и колкото е по-трудно, толкова повече се забавляваме. Идеалът ни е огън, запален само с една клечка кибрит. Но с този няма да е лесно. Има твърде много пушек, защото пепелта в огнището е влажна. Но ние не се отказваме. Стаята се изпълва с дим. Помагаме на пламъците, като веем с вестник. Изразходвам по-голямата част от сухите клони и вестниците, с които разполагаме.

Бен е клекнал и духа огъня като някакъв човешки мях. Момичетата кашлят. Лор е спряла да мете и стои до вратата, за да диша чистия въздух, който прониква през процепите. Не разпалим ли огъня, по-добре след няколко минути да се откажем от тази идея. Стаята е страшно задимена. Обръщам се.

— Момичета, защо не се поразходите с майка си до върха на хълма, докато ние тук се справим с камината? Ще стане само за няколко минути и може би след това ще имаме хубав буен огън.

Лор открехва вратата.

— Хайде, момичета, да вървим. Отвъд хребета има прекрасен поток. Ще ви покажа къде Майк търси злато.

Майк е излязъл да реже по-дебели дървета в случай, че успеем да запалим огън. Преди две години отсече няколко дървета в желанието си да позволи на светлината да стигне до хижата му. Сигурно вече са изсъхнали.

Но голямото „ако“ е тлеещият огън пред нас. Бен намира още листа и трева в ъгъла зад камината. Слагаме и тях. Пламъкът им излъчва допълнителната топлина, от която се нуждаем. Пушекът променя посоката си и тръгва към комина. Виещите се струйки син дим излизат от стаята. Добавяме няколко по-дебели клона. Сухи са и ако огънят продължава да гори достатъчно дълго, и те ще пламнат. Тогава имаме шанс. Майк влиза с гръб към нас. Носи пънове. Пуска ги на пода пред камината.

— Хей, вие двамата наистина имате напредък. Ако пламнат и големите пънове, ще се изпечем за нула време.