Уилям Уортън - Илюзии

— Чудесна идея, Уил. Но по-добре първо да попитаме Майк.

Лицето на Маги засиява.

— Много искам да видя хижата на Майк. Последният път, когато ходих там, тя беше само една кална дупка в земята и купчина камъни. Той и Деби работиха като обезумели. Между другото, какво стана с нея?

Никол я дръпва за ръката и двете започват да слизат по стъпалата.

— Ами, Женевиев я замени. Никой не знае как стават тези неща, сестро.

Смеят се. Лорета и аз тръгваме след тях. Бен се влачи най-отзад. Върви и чете. Това е начин да бъде тук и същевременно да го няма.

В главата ми отново се върти проклетият въпрос за любовта. Дали това означава само да се чувстваш добре с някого и да ти е приятна компанията му? Или е по-скоро чувство за отговорност и загриженост? Доколко любовта означава да притежаваш и да се чувстваш нечия собственост? Никога няма да узная.

Стигаме до мелницата. Майк е вече там и хвърля дърва в огъня. Усмихва се, но това е блажена будистка усмивка, в която няма нищо естествено. Държи се добре и ни уверява, че всичко е наред и няма за какво да се притесняваме. Актьорското му майсторство съперничи на моите дипломатически умения.

Маги изплюва камъчето.

— Майк, ще ни заведеш ли в твоята хижа? Татко казва, че имало дърва. Ще вземем обяда и ще си направим пикник.

Усмивката изчезва. Сега той трябва да помисли, да склони и да вземе решение. Не защото ние ще ходим там, а защото ще бъдем заедно. Чувствата му към хижата изключват нашето семейство и включват нещо лично. Може да стане неудобно. Майк стрелва поглед към мен, после към Лор. Сетне се вторачва в очите на Маги и вижда искреност и неподправено желание да сподели нещо негово.

— Добре, разбира се. Ще бъде чудесно. Но ви предупреждавам, че е влажно и плесенясало. През клоните на онази гора не влиза достатъчно слънце.

Постепенно осъзнавам колко ще бъде хубаво да прекараме там следобеда на Бъдни вечер. Понякога това е болезнен период на надежди и очаквания. Разходката ще ни освежи, а после ще се върнем да изпечем курабиите.

— Много сме ти благодарни, Майк. Лор, момичета, пригответе нещо за хапване. Бен, огледай се за кибрита и вземи няколко стари вестника да запалим огъня. Ще трябва да обуем гумени ботуши, защото поляната отвъд западната част на гората е кална и най-вероятно заледена. Нищо не се знае.

Впускам се в организирането на кампанията, ала никой не ми обръща внимание. От лятото не съм ходил в хижата на Майк.

Не след дълго всички сме готови. Излизаме. Майк и Маги вървят най-отпред, Лорета и Ники са по средата, а Бен и аз — най-отзад. Слънцето явно е било засенчено от облаци и вятърът се е усилил, но температурата се е повишила. Сега вече намирисва на сняг, ала все още е твърде студено.

— Може да получиш онова, което поиска за Коледа, Бен.

— Вече го имам, пък и без това знам, че ще го получа. Руската пушка. Снощи я сънувах. Стрелях по малки бели гълъби в нещо като стрелбище. Бяха на стотина метра, но уцелих всичките. Страхотен сън. Гълъбите не бяха истински, а метални и дрънчаха, когато ги улучех.

— Имам предвид снега. Мисля, че ще завали, ако температурата се повиши с около пет градуса. В края на краищата, за Коледа може да имаме сняг.

— Всяка година казваш това, татко. Непоправим оптимист си.

Поредното клише. Кълна се, че Бен играе някаква игра.

Пътят към хижата на Майк ни отвежда първо в съседния град Мили, който се намира на около километър от мелницата. После завиваме надясно и тръгваме по твърдия, замръзнал и набразден селски път. Локвите са сковани от лед. В продължение на още един километър пътеката е доста стръмна. После навлизаме в гората и се отправяме на юг. Маги и Майк ни чакат. Намерили са пръчки, на които се подпират. Бен също. Това е семеен обичай. Аз бях зает с размишления и забравих да го направя.

Там, където ни чакат, расте един от най-големите храсти бодлива зеленика в цялата долина. Огрян е от слънцето и винаги има червени плодове. Но сега клонките му са голи като на останалите храсти.

Коледа без зеленика с плодове. И друга година се е налагало да търсим такива клонки, но сега за пръв път не откриваме никъде. Не знам дали това е защото есента и зимата не бяха достатъчно студени и влажни.

Казвали са ми, че бодливата зеленика се дели на мъжка и женска. Тъмнозелените и по-бодливи храсти са мъжки, а светлозелените и по-небодливи — женски. Но и това не е съвсем вярно. Виждал съм тъмнозелена бодлива зеленика, отрупана с красиви тъмночервени плодове. Може би зелениката има пол, но се размножава по безполов път или е бисексуална. Хубава идея — бисексуална бодлива зеленика за весела Коледа. Би излязъл прекрасен коледен поздрав или съвременна песен.