Уилям Уортън - Илюзии

Направихме и градина. Почвата е плодородна, а слънцето грее през целия ден. Морван не се слави с много слънчева светлина. Инсталирах и ръчна помпа, с която докарвам вода от селския кладенец.

Най-хубавото е двуминутната разходка до мелницата, защото виждаме цялата долина. Там горе се чувствам като на летящо килимче, което се носи ниско над земята. Все едно сънувам. В мястото има нещо вълшебно. Аз съм сериозен философ и не би трябвало да вярвам в магии, но мисля, че без тях не бих могъл да приема живота.

Ето защо, изгарям от нетърпение да покажа къщата на Маги и да й дам храна за размисъл, някакво чувство за приемственост, постоянство и обновление. Още съм способен да се самозаблуждавам, смятайки, че детайлите в обкръжението могат да повлияят на поведението. Аз съм класически пример на апатичен романтик.

Обличаме все по-дебели дрехи. Температурата кръжи около минус петнайсет градуса. Непрекъснато уверявам Бен, че ще завали, но започвам да губя увереност, защото въздухът не мирише на сняг. Маги, която е метър шейсет и седем, се навежда, за да мине през вратата на къщата си.

Интериорът не е много внушителен. Още не съм направил под. Плочките са напукани и се ронят. Вероятно трябва да излея нова циментова плоча и да пренаредя плочките или поне да сложа дюшеме. Ала силите ми са на привършване. Циментът в двата чувала, които съм занесъл там, се е втърдил, а ръчната количка е пълна с инструменти, покрити с брезент. Изпитвам леки опасения, защото не знам какво очаква Маги. Може да мисли, че къщата е завършена и годна за обитаване. Не сме сложили дори врата и прозорци. Всичко е съвсем примитивно.

— Господи, татко, чудесна е! Ако нещата загрубеят, Сет и аз може да се преместим тук. Няма да е много трудно да сложим прозорци, врата и дюшеме. А в ъгъла ще изградим камина. Ще си живеем прекрасно. Ще засадим градина и ще се отопляваме с дърва. Сигурна съм, че Джордж ще ни изпраща някакви пари. Може да бъдем истински независими.

Тя говори съвсем сериозно! Познавам по лицето й. За пръв път разбирам, че наистина мисли да напусне Джордж. Щом нашата Маги има желание да живее в тази скалиста дупка, положението явно е лошо. Поглеждам Лор, която е присвила очи и се е съсредоточила върху Маги. Убеден съм, че мисли същото. Нито един от двама ни не подозираше колко отчайващи са нещата. Беше страхотно да ги гледаме като деца — бяха приятели и вечно се надпреварваха.

— И аз ще дойда да живея с теб, Пег. Между нас казано, можем да превърнем тази стая в уютно гнезденце и да кажем на останалия свят да си го начука.

Бен се обръща и излиза. Това по принцип беше неговото място. Той не обича слънцето и топлината. През лятото, когато ние плуваме, слушаме радио и се печем, Бен се затваря във влажната си и студена стая, сяда до големия прозорец и чете. Гледката оттам е красива — досущ картина. Виждат се хълмовете отвъд пътя и ливадата, която купехме заедно с мелницата. Има и поток. Преди три години направих за Бен къщичка в клоните на едно дърво, израснало на остров във водата, която също се вижда от неговия прозорец.

Лорета и аз тръгваме след Бен. Момичетата се изнизват нагоре по стъпалата. Винаги се чувствам въодушевен, когато дойда тук. Ливадата е късо подрязана и зелена. Изкачваме още четири стъпала — този път дървени — и излизаме на терасата. Пространството е десет на пет, а подът — застлан с дъбови дъски. Хубава е. Лор отива до края и поглежда към селото. Момичетата предпазливо се приближават до нея. Терасата е оградена с висок до кръста парапет.

Учудващо е и някак страшно, че с толкова малко усилия се озовахме сякаш на небето. В същия миг облаците се разкъсват и силни лъчи светлина озаряват заскрежения пейзаж около нас. Магия е единственото определение за това явление. Сенките на облаците кръстосват шарените хълмове. Маги се вкопчва в перилата.

— Господи, татко, завива ми се свят. Все едно излитам с „Боинг 747“ или гледам от крилото на безмоторен самолет.

Чувам, че мотоциклетът ми се задава от върха на хълма, където се намира къщата на семейство Вашо. Майк ту се показва, ту се скрива сред дърветата, после се вижда ясно, докато минава по онзи незалесен отрязък от пътя, преди да влезе в селото. Маги се обръща към мен.

— Майк пристига. Да отидем да го посрещнем. Може да ни заведе в хижата си.

Поглеждам Лорета. Тя отново е на хиляди километри далеч от нас. Опитвам се да вдъхна малко ентусиазъм.

— Няма ли да е забавно, ако вземем обяда и ядем там, Лор? Може да запалим камината. Миналото лято струпах вътре сухи дърва. Двамата с Бен складирахме достатъчно материал за един хубав огън.