Уилям Уортън - Илюзии

Веднъж, без да искам изхвърлих един от тези маркери — просто разтребвах по характерния за мен майчински начин. Бен го извади от кофата за боклук и грижливо го изглади.

— Татко , тези маркери означават много за мен. Поглеждам ги и си спомням цялата книга. Инак може да я забравя.

Бен става. Запътвам се към мазето, а той подпира капака, докато сляза по стълбите.

— Бен, сложи си якето и ръкавиците. Тук долу е студено, пък и трябва да внесем дърва отвън.

Той свива рамене и спуска капака след мен. Стъпвам на пода и отварям външната врата. Дървата са струпани пред мелницата, от страната на хамбара. Момичетата са зад форда и не поглеждат към мен.

Покрил съм купчината със сукното от масата за пинг-понг. Развързвам вледенилото се възлесто въже. Пластмасата е скована от студа и чуплива. Въжето е зелено и изпъква на фона на каменната стена. Бен излиза и застава зад мен. Сложил е якето и ръкавиците си и се е превил на две, за да се предпазва от острия вятър. Поглежда момичетата, които разтоварват багажа. Още не ни забелязват.

— Бен, вдигни този край. Аз ще държа другия и така ще сгънем платнището и ще го сложим настрана.

Вдигаме сукното и го изтърсваме от снега, треските и вейките. После го сгъваме и оставяме на земята. Дърветата са сухи и по тях няма скреж или сняг.

— А сега, да внесем десетина дървета.

Клоните са еднометрови — твърде дълги за камината. Трябва да ги срежем на две.

Пренасяме дърветата вътре и ги облягаме на влажната заледена каменна стена. Бен упорито избира най-големите. Удивително силен е, като се има предвид неатлетичната му стойка. Покриваме цялата стена и аз спирам. Вече съм плувнал в пот.

— И така, да започваме с рязането.

Откачам триона от гвоздея на носещата греда до мелничния механизъм. Направен е от една метална тръба, извита като лък, а острието е там, където би трябвало да е тетивата. Трионът е шведски, но аз скоро сложих ново острие с големи и неравни зъбци, наречени „американски тип“ от французите. Реже дървото с лекота и ще бъде добро начало за Бен, защото няма нищо по-обезсърчително от тъп трион.

Заклещвам единия край на дървото под стълбите, а другия слагам на средноголемия пън, който използвам за рязане, откакто направихме камината. Така сме правили през всичките тези години.

— Добре, Бен. Дръж здраво този край и гледай да не мърда, а аз ще ти покажа как се борави с триона. Точно така. Може дори да седнеш върху дървото и да използваш тежестта на тялото си… Най-важното е да не се порежеш. Пази ръцете, пръстите и краката си. Едва ли ще си отрежеш нещо, но можеш да се нараниш дълбоко, ако не внимаваш.

Поглеждам го. Той наблюдава триона, ръцете и очите ми. Може би не трябваше да говоря за дълбоки рани. Искам рязането на дърва да му доставя удоволствие — както на мен, но не желая да се нарани. По дяволите, трудно ми е да реша какво да направя.

— И така, Бен. Първо трябва да прецениш колко е дълго дървото и същевременно да избереш място, където няма възли от разклоненията. Аз винаги търся най-тънката част.

Нагласям триона и леко го дръпвам назад. Зъбците с лекота срязват кората.

— Най-важното, което трябва да запомниш, е, че трионът реже дървото. Ти само го насочваш, направляваш и придаваш допълнителна сила с дълги и леки движения. Опитните дървосекачи могат да режат дърва по цял ден, без да се изпотят.

Започвам бавно да движа триона напред-назад, издърпвайки го докрай. Острието потъва все по-дълбоко в дървото. Разклащам го леко и не натискам.

— Целта е да не огъваш триона и да режеш в права линия. Наистина е забавно.

Очите на Бен са приковани в триона, а тялото му е напрегнато. Дървото е почти срязано и тежестта на Бен започва да огъва триона.

— Сега се дръпни назад, така че дървото да се разцепи и да го прережа. Това е всичко. Дръж здраво.

В същия миг дървото се счупва. Показвам на Бен как да нареди цепениците на стълбите, за да ги занесем горе, след като свършим с рязането.

— А сега е твой ред. Избери си дърво.

Той взима едно от най-дебелите. Заклещваме го под стълбите. Давам му триона. Учуден съм, че ръцете му треперят. Мислех, че приема всичко с лекота. Не знам защо пропускам да забележа тези неща. Вероятно се дължи на някаква психическа или емоционална слепота.

— Не се притеснявай, Бен. Това е най-лесното нещо на света. Ще ти хареса.

— Знам. Но изпитвам същото чувство, както когато за пръв път стрелях с пушката. Трионът има толкова много сила, за да среже твърдото дърво, а ти го правиш да изглежда съвсем лесно.