Уилям Уортън - Илюзии

Стремежът ни към непоклатима сигурност в действителен и в преносен смисъл, всъщност е бягство от истинската ни същност. Ако човек е надарен с разум, то е за да си задава различни въпроси, да проверява валидността на отговорите, отново да прави догадки и така до безкрайност. Една религия или нравствена система, дори една държава, създадени въз основа на тази теория, ще бъдат истинска благодат за нашата планета, дори за цялата вселена. Какво щастие да мислиш и да бъдеш заобиколен от други мислители.

Усещам, че съм се отплеснал във философски проблеми; време е да сляза на земята.

— Честна дума, мисля, че ще умра, ако някой плъх ме нападне. Едно време адски се страхувах да спя на тавана; отгоре на всичко мама ми разказа как някакъв плъх се разхождал по лицето й; още сънувам кошмари като си го припомня.

Тя закрива лицето си с длани и потръпва. Докато Маги беше малка, си мислех, че уплахата й е престорена, ала сега съм на друго мнение. Тя е прекалено чувствителна. Ето защо ни е трудно да разберем поведението й. Сякаш тя съзнателно изключва рецепторите си, става напълно безчувствена и се държи така, сякаш дори най-близките й не съществуват, че никой и нищо няма значение за нея. Страхувам се да мисля как се отнася с Джордж и със Сет.

Никол е застанала на най-горното стъпало. Тук таванът е полегат, но тя е нисичка и не се налага да се навежда. Свалила е дебелото си яке и стои с ръце на кръста.

— Дай ми лист хартия, парче въглен и ще ти напиша Обръщението от Гетисбърг 1 1 Кратка реч, произнесена от президента Линкълн при тържественото освещаване на националното гробище в Гетисбърг. Край това градче в Пенсилвания се е състояла една от най-ожесточените битки по време на Гражданската война в САЩ. — Б.пр. . После мога да прекарам през града човек, намазан с катран и овалян в перушина, мога да стана първата жена-президент, да освободя неколцина цветнокожи роби.

Майк е застанал малко по-ниско от нея.

— Прекрасно е, татко. Положил си страхотни усилия. Навярно знаеш, че стъкленият памук е много опасен, ако попадне в очите ти; а ако проникне в белите дробове, причинява силикоза. Надявам се, че си работил с очила и с маска.

Бързам да го излъжа. Прекалено съм възбуден, за да обяснявам, че по природа съм си небрежен. Никол се изтяга върху едното легло.

— Страхотно е. Напомня ми за онзи случай, когато обясних на Майк и Пег, че Дядо Коледа не съществува.

Майк и Маги са вперили очи в нея. Аз също. С нетърпение очаквам следващите й думи. Постъпката й беше неоправдана и безсмислено жестока и нарани всички ни. Питам се как ли я оценява сега.

Никога досега не сме говорили за случилото се преди години, по време на една от първите ни Коледи в мелницата. И без „откровението“ на Никол беше трудно да създадем вълшебната атмосфера на празника. Сега тя седи върху леглото с кръстосани крака, като йога.

— Показах им подаръците, които беше скрил в старото рено. — Извръща глава и сподавено се кикоти; преструва се, че не забелязва нашата реакция. — Милите ми братче и сестричка, не искахте да повярвате, но все пак успях да ви убедя: заведох ви в хамбара и ви показах скритите подаръци. Господи, май бях едва осемгодишна, а вие сте били на десет и на дванайсет.

Настъпва тишина, Майк и Маги отново се споглеждат. Думите на Никол са изпълнени с толкова злоба, че с усилие на волята стисвам устни и се въздържам да проговоря. Наум си повтарям: „Запази спокойствие, инатливо старче; дръж се, приятел!“

Майк изкачва последните няколко стъпала и оглежда полиците, сковани лично от мен, които заемат цялата стена. Подредил съм всички книги, които досега бяха разхвърляни из цялата мелница. Отделих любимите книги на Бен от онези, които чете Лорета. После занесох останалите на тавана. Доскоро те бяха поставени върху первазите на прозорците, понякога на три реда; търкаляха се под леглата или на полицата над камината… всъщност върху всяка плоска повърхност. Вероятно аз, великият философ, чета най-малко от всички членове на семейството. Маги и Никол са пристрастени към готическите любовни романи, но от време на време прочитат по някой трилър. Много рядко посягат към някоя сериозна книга, обикновено по настояване на Лорета. Съпругата ми е преподавателка и извън училището, а ние сме учениците, които, макар и тъпички, винаги са на нейно разположение.

Странното е, че с напредването на възрастта чета все по-малко. Упорито се самозаблуждавам, че съм се отдал на философски размишления; от време на време записвам по някоя случайно хрумнала ми идея, но от пет години не съм публикувал нищо. Предполагам, че писателят в мен умря, когато започнах да преподавам в Американския колеж в Париж. Всъщност съдбата би могла да бъде много по-жестока към мен. Тази работа е за предпочитане пред перспективата да съм учител в някоя прогимназия в Илинойс. На практика парижкият колеж е най-доброто учебно заведение, в което съм работил: студентите са умни и са от различни националности, което е особено интригуващо. Но все пак ме гризе мисълта, че бих могъл да се занимавам с нещо много по-важно. Може би трябва да се посветя на създаването на нова , практическа религия. Религия, която ще помогне на хората да осъзнаят собствената си стойност, вместо непрекъснато да им внушава чувство за вина. Освен това няма да служи за потискане и за манипулиране на човечеството. Може би ще постигна целта си, подобно предизвикателство е точно по вкуса ми; ала все още съм прекалено млад. Или пък индусите са ме изпреварили.