Уилям Уортън - Илюзии

Ето защо се опитах да събера тук всички книги, които според мен ще заинтересуват момичетата. Освен това те служат като изолация, тъй като запушват няколко от дупките на източната стена. Най-студените ветрове в долината са източните.

Майк се обръща.

— Знаеш ли, Ники, бих могъл да те убия задето ни съсипа празника. Все още се вбесявам като се сетя за постъпката ти. Я си признай, какво те накара да го сториш? Спомням си, че плаках цяла нощ. Струва ми се, че от този момент престанах да бъда дете и разбрах колко ужасно е да си възрастен. Може би си била готова за този преход, но аз не бях.

— Татко, откога не си сменял маслото на колата? Почерняло е.

— Добре, Майк, ще го проверя, когато се върна в Париж.

По-скоро ще сменя колата, отколкото маслото. Това е последната ми грижа на света. По принцип грижите ми са на привършване.

Сетне, точно по средата на разговора за смяната на маслото, когато Майк е изпил само половината от билковия чай, зачервените му очи се изпълват със сълзи. Господи, какво да направя? Щом това означава толкова много за него, ще купя ново масло. Той блъсва стола назад и става. Момичетата се споглеждат, после отново се залавят с чая. Лор и аз сме озадачени. Бен остава съсредоточен върху списанието за оръжия. По негова молба момичетата донесоха няколко броя от колекцията му в Париж.

Майк се приближава до камината, взима ключовете за моя мотоциклет и тръгва към капака на пода.

— Отивам до Женевиев, за да й кажа, че съм тук.

Лорета го поглежда внимателно и загрижено.

— Ще се прибереш ли за обяд, Майк? А Женевиев ще може ли да дойде?

Той вече слиза и между стъпалата се виждат само зачервените му насълзени очи.

— Да, разбира се, че ще се върна. Нали е Бъдни вечер. Но за Женевиев не знам.

Вратата долу се отваря. Майк излиза. Лор отново налива чай.

— Ще сложа още едни прибори за обяд. За всеки случай.

Седим, без да разговаряме и слушаме как Майк безуспешно се опитва да запали мотоциклета. После чуваме как го форсира и изкарва на пътя. Сетне започва да го бута покрай мелницата. Моторът запалва и изревава нагоре по хълма, към къщата на семейство Вашо. Поздравявам се, че не предупредих Майк за заледените участъци. Ами, ако се подхлъзне и катастрофира? Защо не взе някоя от колите? Не са чак толкова лоши.

Момичетата се качват горе да подреждат нещата си, а Бен и аз закрепяме елхата, за да не падне и започваме да слагаме електрическите светлинки. За щастие имам още една кутия с крушки. Светлинките са свързани по старомодния начин — последователно — и ако изгори една, всички угасват. Проверяваме ги, завинтваме и отвинтваме и изведнъж те блесват като светлинна магия, неочакван шок, изненада или сняг на Коледа сутринта.

Бен се качва на воденичния камък. Висок е. Може да увие кабела около върха на елхата и бавно да го спусне по клонките, като търпеливо разплита почти незабележимите зелени жички сред боровите иглички. Успяваме да наредим светлинките на четири нива. Доволни сме от себе си. Бен се вторачва в елхата. Пъхнал е палци в задните си джобове. Прегърбил се е, а лицето му е озарено от съзнателна и неудържима усмивка — най-силната демонстрация на възторг, която според мен може да си позволи.

Никол слиза по стълбите. Спира.

— Господи! Погледнете, тези двамата са сложили крушки на елхата. Досущ като булевард „Уилшър“ или Белия дом.

Тя прескача последното стъпало. Маги предпазливо върви след нея и спира по средата.

— О, татко! Мислехме, че Коледа ще бъде старомодна , с истински свещи, каквито използвахме в Бавария.

Протягам ръка и изключвам светлинките. Бен извръща глава.

— Това е само резервен вариант, Пег. Ще ги запалим, след като заминете или ако се свършат восъчните свещи. Едва ли ще забелязвате крушките сред гирляндите и украсата. Няма да знаете, че са там.

Никол застава пред елхата и слага ръце на кръста си.

— Аз ще знам.

— Виж какво, Ники, те са като едновремешните. Имах такива, когато бях дете.

Господи, тя се държи толкова враждебно! А може би аз съм свръхчувствителен и нервен. Коледа може да бъде трудна — време на неизпълними очаквания.

Маги слиза. Коледните украшения са сложени на масата. Лорета окачва три щипки на върха на елхата. Прави го методично, почти машинално, защото мислите й са далеч. Много е тъжно.

Бен лъска топките с хартиени кърпи. Маги минава покрай яслата с люлката на младенеца — сцената, която двамата с Бен подредихме на перваза на прозореца, фигурите са отпреди двайсет години. Някои съм издялал от дърво, други децата са направили от хоросан или сапун, а трети са от папие-маше. Много са.