Уилям Уортън - Илюзии

— Готово. Знаех, че мога да го направя.

Бен взима триона от ръката й. Аз нагласям дървото. Надявам се, че Бен няма да каже нищо враждебно. Едва ли ще го стори. Няма да му мине през ума. Само на мен ми хрумват такива неща.

— Да, наистина го сряза бързо. С тази скорост след два часа ще имаме дърва за цяла седмица.

Тя взима нещата си и увива шала около врата си. Маги се отдалечава от вратата.

— Честно казано, предпочитам да помагам в приготовлението на курабиите. Това място ме плаши с колелата, зъбците и влагата си. Хайде, Ники.

Двете излизат и минават по бента. Бен е готов отново да реже. Сигурно повече няма да докосна триона. Бен иззе тази ми функция. Едва ли ще се разплача, но мисля, че бих могъл да го направя заради Ники. Знам, че всеки трябва да има собствен живот и никой не бива да ни помага. Но е много трудно да стоиш встрани.

Двамата с Бен нарязваме още петнайсет дървета и ги нареждаме на стъпалата. Купчината стига до полицата на камината. Знам, че е смешно, но това ми вдъхва чувство за сигурност — все едно хладилник, пълен с храна.

Лор замесва тестото за курабиите. Прави ги по рецептата, която използваше майка ми. Слага им орехи и конфитюр от ягоди. Но преди да се опекат, курабиите трябва да се увият в пергамент и няколко часа да се оставят в хладилника, за да се втърдят. Аз и децата обичаме да открадваме от тестото, преди Лор да го сложи в хладилника. Тя не обича тестото, но отделя малко за нас.

Майка ми казваше, че ако ям неопечено тесто, ще ме заболи стомахът и ще ми избият пъпки, но аз го правех, въпреки последствията. Не разбирам много от сбъдване на предсказания, но онова вероятно беше такова.

Маги стои до вратата и гледа към верандата. Мелницата е построена в ниското и оттам не се вижда бентът и езерото.

— Може ли да отидем да разгледаме моя имот, татко? Ти ми изпрати снимки на работата, която си свършил, но не съм виждала как е станало в действителност.

Двамата с Лор подарихме за сватбата на Маги и Джордж една хубава ливада, около един акър. Наклонът е югоизточен и винаги е огряна от слънцето. В близкия висок ъгъл се намират развалините от първата къща в нашето село, която е по-стара и от мелницата.

Всъщност бяха останали само камъните. Принадлежала е на човека, който контролирал водите на нашето езеро — част от уникалната система за пренасяне на дърва. По онова време хората са се отоплявали предимно с дърва.

Фермерите и дървосекачите отсичали дървата и ги пускали по потоците, вливащи се в река Йон и оттам — в Сена. Изрязвали знак на всяко дърво, за да ги разпознават. По даден сигнал отваряли шлюзите. Потоците бързо се напълвали и трупите се устремявали със скорост от около шейсет километра в час към Кламеси. Там ги преброявали и заплащали на собственика.

В къщата на Маги живеел човекът, който за няколко лири отварял и затварял шлюзите.

Казаха ни, че в периода между Първата и Втората световна война вдовицата му отгледала дванайсет деца в същата тази къща. Трудно е да се повярва, че тринайсет човека са живели в толкова малко пространство.

За мен изравянето на останките се превърна в мания — нещо като археологическа страст. Винаги когато приятелите ни идваха на гости, аз ги карах да копаят заедно с мен. Изкоренихме всички храсти, коренища и папрати. После изкопахме пространството между стените и натрупахме пръстта, за да направим тераса с изглед към селото, като я заздравихме с камъни.

Изкъртихме старите плочки от пода и оформихме ъглите. Помещението беше квадратно — пет на пет. Макар да е имало втори етаж, цялата площ е възлизала едва на петдесет квадратни метра.

Можете ли да си представите семейство с дванайсет деца да живее в такава малка къща?

Оправихме трегерите на вратите и прозорците и почистихме старата фурна за хляб — облицована с плочки и почти непокътната.

Започнах да изграждам стените, внимателно редейки камъните като в гигантски ребус, запълвах цепнатините с глина и вар и завърших със смес от кал и цимент като мазилка. Това беше страхотен проект. Една прекрасна безмислица.

След като стените се извисиха на два метра и половина, аз се отказах от идеята да възстановя къщата в първоначалния й вид и сложих покривните греди. Облицовах ги с дъбови дъски, издялах каменни стъпала и сега там има страхотна слънчева тераса. Изградих и предпазен парапет, висок до кръста. Достатъчно уединено е за нудистки слънчеви бани и най-важното — сравнително тихо и далеч от рибарите, за да можеш да спиш на открито през лятото. Оттам Бен хвърля самолетчетата и стреля с пушката си.