Уилям Уортън - Илюзии

— Добро утро, Бен. Добре ли спа?

— Ъ-хъ.

— Навън е прекрасно. Слънцето ярко грее, но всичко е замръзнало, дори езерцето.

— Радвам се. Паднал ли е сняг?

— Не. Прекалено е студено.

— Ъ-хъ.

Бен има някои навици, типични за старец. Всяка вечер грижливо сгъва дрехите си и ги поставя на стола до леглото си. Истинско чудо е доброволно да предостави за пране облеклото и бельото си. Не обича промените и стига дотам, че дори мрази да сменя чорапите си. Ако щастието означава да си доволен от онова, което имаш, то Бен е най-щастливият човек на света.

Той става, протяга се, разбърква жаравата с любимия си ръжен, грабва дрехите си и изкачва четирите стъпала, водещи към тоалетната.

— Бен, ако искаш, пусни електрическата печка. Аз ще изключа един от радиаторите.

— Благодаря, няма нужда. Няма да изстина.

Все пак изключвам радиатора. Благодарение на буйния огън температурата в стаята е почти двайсет градуса. Междувременно Лор се е облякла. Излива мръсната вода в умивалника, избърсва легена и заедно с каната ги поставя на масичката.

— Скъпа, не е зле Бен да се мие поне сутрин. Вони на кучешка колиба, след като по цял ден си играе със селските песове. От тази воня, съчетана със специфичната миризма, излъчваща се от тялото му, направо ми се повдига.

— Снощи, докато ти беше в тоалетната, успях да сменя мръсните му чорапи с изпрани. Колкото до теб, усетих колко пъти се разходи до онова помещение. Навярно си взел таблетка за обезводняване плюс обичайния валиум? Толкова зле ли се чувстваш?

— Все още не, но се подготвям за атаката; въоръжавам се със спокойствие, подготвям се да играя ролята на добродушен баща и на приятен събеседник. Какво ще закусваме?

— Мислех да изпържа палачинки. Сиропът вече е готов, имаме и мед. Какво ще кажеш?

— Великолепна идея. Ще помета, докато приготвиш тестото.

Изпитвам силно изкушение да разваля изненадата и да извадя уреда за печене на вафли, предназначен за коледен подарък.

Прекрасно ще бъде да закусим с топли вафли. Навивам спалния чувал на Бен и го поставям в долната част на нашето легло. Грабвам дюшека, изкачвам се по стълбата и го прибирам в ъгъла, където едно време държахме играчките. Връщам се и сгъвам походното легло, сетне го пъхам под стълбището, водещо към тавана, където ще спят момичетата. Не беше лошо да изчакам Бен да се появи от тоалетната. Той винаги оправя леглото си бавно и методично; само че днес искам всичко да е прибрано преди закуска.

Стълбището към тавана прилича по-скоро на тясна корабна стълба и не е особено стабилно, но ни служи вярно вече петнайста година.

Когато го сковавах, нарочно поставих първите две стъпала на шейсетина сантиметра от пода, та мъничкият Бен да не ги достига. От седем години насам се каня да поставя липсващото стъпало, но така и не го направих. Такъв съм си по природа, предпочитам да забравям незначителните неща; или пък защото поставянето на стъпалото би означавало да призная, че ние с Лор вече нямаме малко дете и че никога повече не ще имаме бебе.

В скоро време не се очертават и внучета в нашия дом; Майк и Никол твърдят, че не искат да имат деца, а Маги изглежда твърдо решена да се раздели с бащата на отрочето си. Колкото до Бен, макар физически да е преждевременно развит, той не проявява сексуален интерес към момичетата. Евтините им трикове за привличане на представителите на противоположния пол му изглеждат глупави. Веднъж сподели с мен, че с удоволствие би разговарял с някое интелигентно момиче, но съученичките му се интересували само от мъже.

— Не са глупави, татко, но се държат като тъпачки.

Навярно е наследил гените ми. Може би ще имаме продължение, наречено „Синът на Невидимия“. Идеята хрумна на Никол и срещна всеобщо одобрение. Дъщеря ми твърди, че понякога действително съм невидим, че когато работата стане напечена, изключвам съзнанието си и се скривам в черупката си. Може би е права. Не съм сигурен.

Все пак няма да е зле да закова липсващото стъпало; момичетата ще се зарадват — та нали именно те най-много ще използват стълбата, след като ще спят в таванското помещение.

Напоследък се опитвам да подредя всички думи, изразяващи различни степени на неудовлетворение. В момента разполагам със следната класация: възприемане, търпимост, компромис, примирение, покорство, негодувание, капитулация, бунт. Опитвам се още да установя коя от тези думи отразява най-точно душевното ми състояние и поведението ми.

Не съм сигурен, че последната е на място в своеобразната класация, но поставянето на липсващото стъпало би могло да се окачестви като приспособяване или може би като примирение. В действителност трябва да свърша някаква задача: да намеря подходящо дърво, пирони, чук, трион; да приготвя стъпалото и да го закова.