Уилям Уортън - Илюзии

Не, ще имаме достатъчно време да закусим. Не вярвам дъщерите ни да са се разбързали да се озоват в мелницата. И без това закъсняха за рождения ден на Бен. Кой знае, може би ще дойдат само за един ден — точно на Коледа. Навярно така ще бъде по-добре. После ще си заминат обратно за Париж, за да се позабавляват истински, а ние с Лор ще се опитаме да разрешим проблемите си. Бен няма да ни пречи, нито ще ни обърне внимание. Сигурен съм, че няма да забележи дори избухването на война.

Точно когато дояждам втората палачинка, дочувам до болка познатото скърцане на предната спирачка на форда. Изправям се на колене върху стола и виждам, че действително това са очакваните гости.

— Пристигнаха, Лор. При това са здрави и читави.

Двамата с нея се приближаваме до западния прозорец, Бен застава зад нас. Предната дясна врата се отваря и Никол слиза от колата. Носи дебело яке и се е омотала с огромен червен вълнен шал. Кой знае защо ми напомня на Айседора Дънкан, която е любимка на Никол. По-малката ми дъщеря е нахлупила върху челото и ушите си вълнената си шапка, а шала е вдигнала пред устата си. Лудешки размахва ръце, макар вероятно да не ни вижда през тесния прозорец. Приятелят слиза от другата страна. Потръпвам от изненада. Той адски прилича на Майк, само дето е по-възрастен, косата му е оредяла и той има брада. Никога не съм предполагал, че Никол може да хареса подобен мъж. Доколкото съм забелязал, досега си е падала само по мръсни, кльощави и миризливи музиканти, които не са с всичкия си, или по невероятно красиви типове, стремящи се към кариера в киното.

— Божичко, Лор! Това момче е копие на Майк!

Лорета се втурва покрай мен и вдига капака на пода.

— Ами че това е самият Майк, глупчо. Каква прекрасна изненада; в края на краищата цялото семейство се събира тук за Коледа.

Сега виждам, че младият мъж действително е синът ни. Той се протяга, за да се раздвижи след дългото шофиране и това ми напомня за начина, по който сутрин протягам ръце към слънцето. Сетне леко повдига левия си крак и в стила на героя на Джак Керуак пуска звучна пръдня. Питам се къде е Женевиев. Може би са се разминали и сега тя напразно го очаква на летището в Лос Анжелис.

Забързано слизам по стълбите откъм избата, следвайки Лорета по петите. Мадам Лемоан стои със скръстени ръце на прага на къщата си и лицето й засиява от щастие, когато забелязва радостта ни. Майк сграбчва Лорета в прегръдките си. На свой ред прегръщам Никол. Допираме страните си и се целуваме по френски маниер. Дори когато сваля дебелото яке, тя ми се струва по-напълняла. Ала очевидно е в добро здраве, очите й блестят, а лицето й е румено — изглежда по-добре, отколкото преди две години, когато я видях за последен път.

— Изненадахме ли ви?

— Разбира се. Какво се е случило? Къде е Женевиев?

— Майк ще ти обясни. Хайде да влизаме, умирам от студ.

Маги се измъква от задната седалка. Навлечена е с още повече дрехи от Никол и изглежда премръзнала до смърт. Досега върху скута й и около нея бяха натрупани различни пакети и чанти. Подавам й ръка, за да й помогна да преодолее наведената предна седалка. Прегръщаме се сърдечно. Тя е висока точно колкото Лорета, но е по-слаба. Поддържа формата си с физически упражнения и изглежда прекрасно. След като роди Сет беше напълняла, но сега отново прилича на момиче, струва ми се по-млада от Никол, макар да е с пет години по-голяма от нея. Носи вълненото палто, което беше оставила в парижкия ни апартамент.

— Здравей, татко. Божичко, косата ти напълно е побеляла. Хей, да не би да боядисваш веждите си, или са естествено черни?

— Само косата ми е побеляла, Маги. Остаряването се оказа така неприятно и мъчително, както предполагах.

Тя обгръща раменете си с ръце и скрива долната половина на лицето си във високата яка на пуловера си.

— Господи, направо съм се вкочанясала. Майк държеше стъклото свалено, за да сигнализира. Левият мигач не работи.

— Зная.

Синът ми се намесва:

— Бога ми, татко, не е зле веднъж в живота си да купиш свястна кола; с тази рискуваш живота си; всеки път, когато вдигах над осемдесет, започваше така да вибрира, че зъбите ни заплашваха да изпопадат. Мускулите на ръцете още ме болят от стискането на волана.

— Вярвам ти. Причината е в шасито — беше изкривено още когато купих колата. Ето защо и гумите се износват бързо. Ясно ми е, че си уморен, Майк.

— Направо съм скапан. Иска ми се да спя поне три дни.

Маги се навежда да вземе багажа си от задната седалка.