Уилям Уортън - Илюзии

Лорета се преобръща по корем, подпира брадичка върху лактите си и се взира през измитото стъкло към ледения свят навън. Струва ми се, че в очите й проблясват сълзи. Вероятно са причинени от силната светлина, която нахлува от прозореца. Лорета побързва да ги избърше с опакото на ръката си.

— Трябваше да ме събудиш. Какъв прекрасен ден. Радвам се, че днес ще отпразнуваме Бъдни вечер.

— Аз също. Има още гореща вода да се измиеш, ако искаш. — Поглеждам стайния термометър. — Почти деветнайсет градуса е, също като в Калифорния.

Лор се преобръща и сяда в леглото; заема се да оправи завивките, сетне става. Носи тъмносиня бархетна нощница. Не си пада по прозрачните, украсени с дантели нощници. Напоследък носи дрехи, които подчертават сексапила й; сменила е прическата и грима си и сега изглежда много по-женствена, но все още спи със старомодни бархетни нощници, и то предимно в тъмносин цвят.

— Няма нищо общо с Калифорния, скъпи. Не се оплаквам; напротив, възхищавам се от усилията ти да стоплиш този хамбар, но тук един калифорниец би се почувствал като на Северния полюс. Питам се дали момичетата няма да се разболеят. Предупредих ги да си вземат топли дрехи.

Изливам мръсната вода в умивалника, избърсвам легена с хартиена салфетка, напълвам го с вряла вода и доливам студена, докато Лорета отива да посети леденостудената тоалетна. Излягам се върху оправеното легло. Тя не си прави труда да включва и да изключва печката. Набързо се изпикава, всъщност по-изискано би било да се каже, че уринира. Звуците от пикаенето на мъжа и уринирането на жената се различават, поне когато ги слушаш да отекват в тоалетната чиния. Най-странното е, че на студа урината мирише по-силно. Питам се дали и Лорета го е забелязала; а може би това спада към многобройните теми, които са прекалено вулгарни и не подлежат на обсъждане.

Тя се връща, сваля нощницата, наплисква тялото си с вода и се избърсва. Не искам да разбере, че я наблюдавам, но тази интимност е едно от нещата, които правят живота в мелницата толкова привлекателен. Кожата на Лорета все още е гладка, някак прозрачна и розова като на младо момиче; не е загрозена от брадавици и бенки, коремът й е леко отпуснат след износването на четири деца, но тялото й напомня снагата на одалиска. Най-изящен е гърбът й — Лор би била любим модел на Енгър, Матис и на Сезан. Отношенията ни са такива, че докато я наблюдавам, Бог знае защо, изпитвам естетическа наслада, вместо полова възбуда. Струва ми се, че двамата с нея предпочитаме да запазим в равновесие лодката, която символизира нашия брак — тя е солидно изработена, трудноподвижна е и е невъзможно да бъде преобърната — поне доскоро си въобразявах, че е такава.

Започвам да се убеждавам, че необузданият секс е най-сериозната пречка за дълготрайна връзка между мъжа и жената. Рано или късно той или тя, понякога и двамата, започват да използват като оръжие отказа си да задоволят партньора, сексът се превръща в средство за изнудване. Дори сега, след всичко случило се, все още поддържам тази теория. Навярно това е една от причините за душевните ми терзания.

По време на дългогодишната си преподавателска дейност съм имал безброй възможности да флиртувам със студентките и с моите колежки. Винаги съм се въздържал — в края на краищата се оказва, че надеждите ти са измамени, че завоеванието не си струва усложненията и неприятностите. Изглежда, че ми липсва типичният мъжки нагон. Аз съм по-скоро романтик, отколкото полов атлет.

Лор се напръсква с дезодорант и започва да се облича. Ставам, разбърквам жаравата в камината и хвърлям още дърва. Онзи ден нарязах доста, но едва ли ще ни стигнат до довечера. Може би е време да посветя Бен в изкуството да цепи дърва. Ще бъде в духа на Коледните празници. Дано и синът ми да мисли така.

Ето, че и той се събужда. Посяга към очилата си върху масата до леглото, слага ги и се взира в дигиталния часовник, който също е върху масата. Бен страда от силно късогледство. При следващото ни посещение в Илинойс ще го заведем на очен лекар, за да му постави лещи.

Нашият син има странно отношение към часовниците и към начините за отчитане на времето. Притежава ръчен компютъризиран часовник с размерите на кредитна карта. Странното е там, че не умее да разпознава времето по обикновен часовник. Ако му кажете, че е три без петнайсет, вместо че е 2:45, той го възприема като истинско светотатство.

Бен спуска крака на пода и нахлузва огромните си чехли (във Франция не се произвежда по-голям номер). Сетне, без да помръдне, се втренчва в огъня. След като се събуди, Бен бавно и постепенно напуска света на сънищата си, които понякога (но не и днес) ни разказва по време на закуска. На всички ни е известно, че в този момент е излишно да го заговаряме. Веднъж той сподели с мен, че няма нищо против да става по което и да било време, но мрази мига, когато престава да сънува.