Уилям Уортън - Илюзии

Обръщам се и виждам как нашата мелница се отразява върху леда. Отражението не е толкова реално дори през летните дни, когато по време на безветрие повърхността на езерото се превръща в огледало. Незнайно защо ми се струва, че мелницата напомня отдавна мъртъв човек от дагеротип.

За миг безмълвно се взирам в нея, смаян от внезапното й преобразяване, сетне потропвам с крака, за да ги стопля, и бавно се затичвам обратно към мелницата. Готов съм за ритуалното измиване, предшестващо Бъдни вечер. Дъщерите ми пристигат днес и ми се иска да изглеждам колкото е възможно по-добре, което на практика е почти невъзможно, но човек не може да промени външността и характера си. О, как копнея да бъда по-различен, да бъда онова, което искат Лор и децата. Чувстваш се ужасно, когато всички те мислят за неудачник и за мекушав човек, а самият ти изобщо не се смяташ за такъв. А ти си убеден, че грешат.

Лор и Бен още спят. Отново стоплям водата за миене. Събличам се и оставам само по бельо — фланела и гащи с дълги крачоли. Температурата в стаята вече е осемнайсет градуса. Дърпам завесите на източния прозорец и светлината нахлува в помещението. Изливам горещата вода в легена и доливам студена от каната. Измивам лицето си и насапунисвам косата си. Надвесвам се над умивалника и изплаквам главата си със студената вода в каната. Това ми действа ободряващо и напълно прогонва сънливостта ми.

Свалям фланелата и прилежно изтърквам горната част на тялото си, като не пропускам да измия със сапун гърдите и гърба си, а не само да се изплакна под мишниците.

Изтривам се с пешкир, смъквам дългите гащи и измивам интимните си части. Приклякам над легена така, че да свърша всичко както трябва. Струва ми се, че тази част от мъжката анатомия е някак по-лека и се задържа на повърхността на водата. Всъщност това е напълно в реда на нещата, та нали там няма кости, макар да се твърди точно обратното. Взирам се в сложния орган и се питам каква ли музика трябва да засвири, за да го забележат. Изплаквам се, избърсвам се с кърпата и обличам бельото си най-вече за да не притеснявам Бен. Той е на възраст, когато се срамува от голотата. Стига дотам, че дори се облича в тоалетната. Надявам се, че електрическата печка, която поставих там, ще му попречи да хване пневмония.

Поставям легена на пода и постилам пешкира до него. Сетне един по един измивам пръстите на краката си. Не е чудно, че това ритуално измиване е задължително за толкова много религии. Действа безкрайно успокояващо.

Устоявам на желанието да се почеша между пръстите на левия крак, където имам гъбички. Няма смисъл да раздразвам допълнително кожата.

Грижливо избърсвам краката си и обувам чорапите, които снощи изпрах с бельото си и проснах да съхнат над камината. Посмачкани са, но са меки и все още топли от огъня. Има малки удоволствия, които не се поддават на описание, но правят живота по-хубав; това, че съм изпрал на ръка чорапите и бельото си и съм ги изсушил край огъня, който съм поддържал цяла нощ, прави преживяването още по-приятно. Ала в никакъв случай не бива да задължавам любимите ми хора да харесват нещата и начина на живот, които допадат на мен. Не е трудно да допусна подобна грешка. Би могла да бъде определена като безразсъдството, безумието на един философ или може би на цялото човечество. Ще бъде прекрасно, ако може да изразим привързаността си към любимите хора, като се примирим с недостатъците им и ги обичаме такива, каквито са, а не някакви идеализирани образи, съществуващи само в нашето съзнание. Това би било проява на взаимна еманципация.

Обличам тъмносиния си вълнен пуловер и размишлявам върху проблема за еманципацията, когато чувам прозявки и примляскване с устни, означаващи, че Лорета се е събудила. Пуловерът е подарък от нея за рождения ми ден, тя отлично познава вкуса ми и знае какво ще ми хареса. Не е никак чудно след трийсет години съвместен живот, но много жени изобщо не успяват да опознаят съпрузите си. Понякога не мога да отгатна истинските й желания; дано действително иска момичетата да прекарат Коледа с нас. Дано самата тя искрено желае да бъде тук. Бог ми е свидетел, че има пълно право и достатъчно поводи да се намира някъде другаде. Но всичко се случи толкова бързо…

— Колко е часът, скъпи?

Поглеждам часовника си, който е на масата, редом с легена с мръсна вода.

— Девет без петнайсет. Господи, навън е приказно красиво, Лор. Слънцето грее ярко, но все още е двайсет градуса под нулата и всичко е замръзнало. Ако не беше изгревът, човек би си помислил, че времето е спряло.