Уилям Уортън - Илюзии

Изкушавам се да поздравя Бен, да му благодаря задето се е присъединил към нас в последните мигове на рождения си ден. Но се въздържам, не искам да го накарам да се засрами. Опитвам се да свикна да превъзмогвам импулсите си. Изглежда, донякъде съм безчувствен или не проявявам уважение към душевното състояние на ближните; Лор пък сякаш винаги знае как да постъпи. Навярно затова от мен излезе некадърен философ, а от нея прекрасна преподавателка на малчугани. Имам чувството, че в повечето случаи тя без усилие право точно онова, което е необходимо.

Тихичко продължаваме да тананикаме; когато Бен запява с нас, действително съм изненадан, че знае текста на почти всички Коледни песни; навярно е осъзнал, че няма защо да се смущава, че тази традиция е израз на добра воля. Елхата безмълвно се издига в полумрака, клонките й сякаш загадъчно нашепват; тя е изкупителна жертва на стремежа ни да демонстрираме единство с целия свят, с всички същества.

На душата ми е леко, спокоен съм. Твърдо съм решен да спазя обещанието, което дадох на Лорета и да си държа езика зад зъбите, когато дъщерите ни зачекнат болната тема. И двете страстно поддържат еманципацията. В резултат на това братята и бащите автоматично попадат в категорията на виновните за несправедливото отношение към жените и биват подложени на вербална атака. По принцип запазвам спокойствие, но само една обидна дума по мой адрес е в състояние да ме извади от равновесие, ако не внимавам. Работата е там, че след като в продължение на двайсет и пет години съм „дълбал“ във философските проблеми, никой не може да ме обори по време на спор, което дразни момичетата, особено Никол.

Преди две години, когато празнувахме Коледа в Калифорния, между мен и дъщерите ми едва не избухна скандал. Лорета предпочете да ме изостави и да си легне; тя мрази да я въвличат в безсмислени конфликти. Завиждам на спокойствието й; предполагам, че заядливият ми характер се дължи на ирландската ми кръв. Никол става особено враждебна и нападателна, след като прекали с бялото вино. Толкова много прилича на Нора, покойната сестра на Лорета, че понякога ме побиват тръпки.

През онази нощ тя упорито твърдеше, че сме съсипали живота й. Навярно всеки родител ще бъде неприятно изненадан и разтревожен, ако чуе подобно изявление. Но и двамата с Лор сме имали доста нещастно детство, затова искрено сме се старали да не причиним страдание на нашите деца. Толкова е трудно да изразиш любовта си, особено към хората, които искрено обичаш, да изразиш истинското си уважение и възхищение към тях. Те сякаш те предизвикват да ги оскърбяваш, да се опитваш да наложиш волята си. Може би искат възможност да изразят любовта си към теб чрез покорство и подчинение. Нямам представа какво се върти в съзнанието им.

Сега, докато седя в прекрасния полумрак, отново се заричам да ги изслушвам безпрекословно, да не им позволявам да ме провокират, за да отпразнуваме Коледа като щастливо семейство, което навярно ще бъде за последен път. Сърцето ми отново се свива при мисълта, че Майк няма да бъде с нас, но човек не може да има всичко, нали?

Преди да си легна, стоплям малко вода и прилежно се измивам. Когато съм нервен, се потя обилно и на Лор едва ли ще й бъде приятно да спи до човек, вонящ на диво животно, избягало от зоопарка. Дори се избръсвам. Бен нагласява походното си легло пред камината; когато всички са готови, изгасвам свещите и също си лягам.

Притискам се към гърба на Лорета и в просъница си мисля каква грешка са допуснали хората, когато са започнали да строят къщи с отделни помещения за спане, хранене, готвене и къпане. В това село абсолютно всички семейства живеят като нас — в една стая. Изненадващото е, че това ми действа успокояващо. Но никога не бих го споделил с момичетата. Няма смисъл, едва ли ще ме разберат.

Събуждам се към седем и половина поради неотложна нужда да посетя тоалетната. По принцип вечер избягвам да вземам диуретици, но снощи изгълтах едно хапче заедно със задължителния валиум. Почувствах, че съм вдигнал кръвно, изпитвах стягане в сърдечната област, а кръвта пулсираше в слепоочията ми.

Вземането на диуретик имаше две положителни последствия. Първо, когато ставах през нощта, на два пъти хвърлих дърва в камината, за да поддържам огъня и сега пламъците весело проблясват в мрака. Потръпвам при мисълта да започна деня в ледена стая, докато се опитвам да запаля влажните цепеници.

Оглеждам се и се наслаждавам на спокойствието и на пробуждането на деня.