Уилям Уортън - Илюзии

Взимам триона и лягам по гръб, ослушвам се и се взирам в безлунното небе. Не чувам нищо, освен крясъците на ястребите и бухалите и воя на вятъра. Залавям се за работа. Елховата дървесина е мека, а стъблото е не повече от десетина сантиметра в диаметър; справям се за по-малко от минута. За разлика от миналата година, когато елхата наподобяваше корабна мачта. С Майк се редувахме да режем с триона и да натискаме ствола в обратна посока, за да не се счупи трионът. Струва ми се, че в онази нощ предизвикахме съдбата. Когато се прибрахме у дома, Майк разпалено и почти през сълзи се закле, че никога повече не ще открадне елха за Коледния празник.

Когато дръвчето започва да се накланя, го подхващам и довършвам рязането само с една ръка. Елхата политва и пада право върху мен. Лежа и вдъхвам аромата на зелените иглички, усещам ледени капки върху лицето си. Плувнал съм в пот не толкова от физическото усилие, а от нерви. Освен това внезапно изпадам в необяснима и дълбока депресия. Защо съм тук, защо страхът от реалния живот ме подтиква да изпълнявам този измислен ритуал? Кога съм загубил връзка с действителността такава, както я възприемат събратята ми? Как да постъпя, че нещата да се оправят? Крайно време е да се науча да бъда малко по-толерантен, когато ми се струва, че всичко върви наопаки. Постепенно осъзнавам, че продължавам да лежа под отсеченото дърво. Опитвам се да не се разплача.

Дори не съм сигурен в каква посока се намира шосето. Мисля, че трябва да сляза по нанадолнището, обаче не съм уверен. Не виждам абсолютно нищо в мрака. Как ли ще успея да побера гигантската елха в малкия фиат и да я закарам до вкъщи без никой да ме забележи? Ще мина по черния път, покрай къщата, където живее семейството на Женевиев — приятелката на Майк.

Запълзявам сред ниските елхи, като влача огромното дръвче след себе си. Веднъж запалвам фенерчето, за да се уверя, че слизам по стръмнината. Напълно съм дезориентиран и съм убеден, че навлизам още по-дълбоко в гората.

Най-сетне наклонът става още по-голям и вече съм убеден, че ще изляза на шосето. Внезапно установявам, че колата ми е изчезнала. Навярно при пълзенето през дърветата съм сменил посоката и съм излязъл под различен ъгъл. Едва ли биха могли да откраднат фиата без да чуя боботенето на двигателя. Честна дума, това действително ми минава през ума. Възможно е на света да няма по-голям паникьор от мен, при това не предприемам нищо да успокоя притесненията си. Или пък бедата е там, че не се тревожа достатъчно. Доколкото зная Лор е убедена, че не обръщам особено внимание на заобикалящия ме свят; вероятно е права.

Къде ли е колата — вляво или вдясно? Дали изобщо е на това шосе? Напрягам очите си в мрака. За всеки случай скривам елхата в крайпътната канавка. Навярно ще се изцапа с кал, но после ще я измия.

Взирам се в тъмнината и ми се струва, че вдясно различавам някакъв силует. Тръгвам по шосето, докато се убеждавам, че това действително е колата. После се връщам за елхата, но не мога да я намеря. В този миг за сетен път се заричам никога да не предприемам обир на банка или някаква отговорна работа.

В края на краищата без помощта на фенерчето откривам дръвчето, чиито клони стърчат от канавката. Привеждам се и притичвам до фиата, като влача елхата и триона. В момента съм най-уязвим. Ако по шосето мине автомобил или някой ме освети с фенерче, едва ли бих могъл да дам правдоподобно обяснение какво правя тук, стиснал в едната ръка току-що отсечено дръвче, а в другата трион.

Нямам въже, за да привържа „плячката“ си към покрива на колата; много съм методичен при планиране на кражбата, няма що. Отварям лявата задна врата и натиквам дръвчето в колата. Извивам върха му така, че да стърчи през сваленото стъкло и внимателно затварям вратата. Лампичката на пода изгасва. Отново съм заобиколен от мрак.

Докато пипнешком заобикалям автомобила, за да се кача, се препъвам в триона, който съм облегнал на бронята. В противен случай като нищо щях да отпраша без него. Две злини понякога водят до нещо положително, като отрицателните числа в алгебрата; при положение, че незаконното отсичане на елха се причислява към положителните деяния.

Двигателят моментално се включва, слава на Бога или на когото и да било. Карам стотина метра без светлини, сетне малко преди мостчето пускам фаровете. Вече съм се отдалечил от местопрестъплението. Ще заслепя с дългите си светлини всеки, който се изпречи на пътя ми. Ще бъда безмилостен.