Уилям Уортън - Илюзии

От друга страна, възможно ли е да представя за коледно дръвче това хилаво клонче, това недоразумение? И то пред двете ни дъщери, след като съм ги накарал да пропътуват десет хиляди километра, да зарежат слънцето на Калифорния и Аризона, празненствата, приятелите, удобствата, и без особен ентусиазъм да приемат да гостуват в студената, примитивна мелница, сгушена в мрачната и самотна долина?

Трябва да предприема нещо! Мосю Буден тромаво се отдалечава, очевидно е безкрайно доволен от жеста си. Решавам, че няма време за губене — ще действам тази нощ и вероятно ще бъде най-добре, ако свърша всичко сам.

Морван се намира на около триста метра над морското равнище. Приблизително две трети от брезите, буковите дървета и ясените са били изсечени, за да се освободят пасища за животните, непокътнати са останали горите по непристъпните, стръмни склонове. Едно време ги изсичали, за да се снабдят с дърва за огрев. Сега повечето хора в долината се отопляват с нафта, малцина използват дърва дори за кухненските печки.

Напоследък различни предприемачи, предимно от Париж, започнаха да купуват залесените участъци. Изсичат дърветата и ги продават на фабриките за хартия или за огрев, сетне засаждат парцелите с бързорастящи борчета, които се търсят на Коледа. Това се практикува от петнайсет години насам.

За да се прекрати вандалската сеч, преди пет години беше създаден един от първите големи паркове във Франция, наречен на името на Морван. Нашата мелница се намира в западния му край. На запад от нас сечта продължава. Там растат предимно млади борови дръвчета, засадени преди десетина години. Морван вече се слави като „елховата“ столица на Франция.

Наумил съм си да задигна коледно дръвче от някоя ферма за елхи, намираща се извън парка. Намислил съм и куп обяснения, с които да се оправдая, ала не вярвам френският съдия да ги зачете.

Но нямам избор.

Когато показвам на Лор „коледното дръвче“, донесено от мосю Буден, тя е възмутена не по-малко от двама ни с Бен. Бяхме решили да бъдем по-скромни и да се лишим от огромната петметрова елха, която всеки път поставяме в ъгъла отдясно на камината. Невъзможно бе да подрежем клоните й, те не позволяваха да се отваря бюфета и препречваха пътя към тоалетната. Намислили сме тази година елхата ни да бъде по-малка, например триметрова, и да я поставим във воденичния камък от другата страна. Но в момента нямаме никакво дръвче, камо ли триметрово.

Лорета предлага да отиде с колата до Шато Шинон и да потърси елха. И без това трябвало да направи някои покупки. Твърде се съмнявам в успеха на това начинание — елхите, които според французите са високи, обикновено ми стигат до пъпа. Когато Лор отпътува, с Бен изваждаме украшенията, избърсваме стъклените топки; оправяме преплетените гирлянди и жиците на електрическите лампички. Независимо от всичко се подготвяме да украсим гигантска елха. Безсмисленото упорство понякога е велика двигателна сила.

Освен това почистваме яслата и я поставяме на перваза на западния прозорец. Украсявам я с електрически лампички. Бен отива да събере мъх за застилане на пода и на покрива на обора.

Онова, което правим, няма много общо с религията и не означава, че сме вярващи християни. Играем си на кукли, задоволявайки съпружеските и родителските си инстинкти, като се стараем бебето да бъде настанено удобно, заобиколено от майка си и баща си, от животните, които затоплят въздуха с дъха си, а парата от сеното, напоено с урина и с тор, е загрята от ферментацията. Тази картина ни е позната, наблюдавали сме нещо подобно много пъти тук, в селото.

Лор се връща, без да пее или да си тананика. И без елха. Обяснява, че в целия град нямало коледно дръвче, по-високо от метър. Идвало й докато пътувала към мелницата да спре край пътя и като бобър да прегризе стъблото на някоя елха. Успокоявам я, че довечера ще разреша този проблем. Тя не се опитва да ме разубеди. При все че изглежда деликатна и благовъзпитана, Лорета е много практична, когато се окаже в трудна ситуация. Благодарение на това свое качество тя прекрасно се справя със своите питомци-първокласници. Сигурен съм, че то би й помогнало, ако беше президент или директор на заводите „Форд“.

Вечерта отиваме пеша до ресторанта на мадам Льо Паж. Навън цари пълен мрак като в нощта, когато отидох да откъсна елхови клонки. Това ще ме улесни при опасното ми начинание. Когато излизаме от мелницата, термометърът показва три градуса над нулата и въздухът е влажен. Казвам на Бен, че нищо чудно отново да завали сняг. Това е най-голямото му желание за празника. Тайничко се надявам снеговалежът да изчака пристигането на момичетата. Те карат другата ни кола, „Форд Капри“, модел 1969. В сравнение с тази таратайка моят раздрънкан фиат изглежда като нов кадилак.