Уилям Уортън - Илюзии

— Ще включат в менюто пържени картофи и бут по морвански. Мадам Льо Паж е ужасно любезна.

С Бен сме на хълма; нагласяваме крилата под ъгъл, обръщаме елероните и притягаме витлото, което се задейства чрез ластик, когато забелязваме мосю Буден да се изкачва по пътеката.

Всъщност в този момент съм на стълбата и се опитвам да сваля самолета на Бен от най-високите клони на един дъб. Горчивият опит ни е научил при подобни случаи винаги да донасяме стълба и върлина, завършваща с чатал. Внимателно я подпъхваме под самолета и го изтикваме нагоре. От опит знаем, че опитите да се свали самолета чрез тръскане на дървото или чрез дърпане, може да се окажат фатални за нашето творение.

През лятото проектираме и конструираме собствени модели на самолети — безмоторни и с батерии. Експериментално сме изработвали и модели с мотори, но шумът, миризмата на бензин и бързината не ни допадат; искаме нашите самолетчета да приличат колкото е възможно повече на птици.

Както вече казах, когато мосю Буден пристига, аз съм кацнал на стълбата и с върлината се опитвам да освободя самолета. Бен страда от аерофобия, ето защо на мен се пада честта да „спасявам“ моделите, попаднали в най-високите клони. Най-сетне подхващам самолетчето както трябва и то плавно се спуска към земята. Бен понечва да хукне след него.

— Почакай, Бен; първо трябва да сляза.

Синът ми придържа стълбата, за да не се изплъзне от чатала на дървото, където сме я закрепили. Аз също изпитвам страх от височините. Скачам от предпоследната пречка, приближавам се до мосю Буден и се ръкувам с него.

Неизменно се чувствам неловко в присъствието му. Напълно оправдавам Лорета, която се страхува от него. В този човек има нещо диво; изглежда ми лукав и непредсказуем като хищно животно. Веднъж Лорета ми каза, че той е олицетворение на онова, което кара всички жени да се страхуват от представителите на силния пол, в него се забелязвали атавистичните черти на самеца, който не се подчинява на обществените условности.

Семейството му живее в съседното село. Той е създал девет деца — седем момичета и двама сина. Единият, много симпатично момче, през лятото возеше Бен и децата от селото в старомодната каручка, теглена от магаре. Казваше се Тиери, но преди шест месеца катастрофира с мотоциклет и почина.

Когато отидох при мосю Буден да се договорим за елхата, направих опит да му изкажа съболезнованията си. Мисля, че най-страшно е да надживееш собственото си дете. Десет пъти по-лошо е от онова, което може би ще се случи с нас.

Той свали шапката си — изтъркана, кафява филцова шапка, избеляла на мястото, където някога е имало копринена лента. Носи я със спусната периферия и жълтеникавите му очи, дълбоко хлътнали в орбитите, почти не се виждат. С тази шапка изглежда така, сякаш вечно се пази от слънчевите лъчи или от дъжда.

Прокара пръсти през необикновено гъстата си, къдрава прошарена коса и завъртя глава, както би сторило магарето му Пом Пом, за да прогони досадна муха. Понякога ми се струва, че мосю Буден е слабоумен; идиот, способен да прави само деца. Може би Лор е права, тя рядко греши в преценките си. Завъртането на главата беше единственият знак, че е чул думите ми.

Майк твърди, че мосю Буден е истинско чедо на природата и че познава всеки храст, всяко дърво и всяка гъба в този район. Нищо чудно, тъй като съседът ни по цели дни броди сам по пътеките из безлюдната околност.

Може би мосю Буден разбира от растения и гъби, но няма абсолютно никаква представа каква трябва да бъде коледната елха. Влачи по снега някакво уродливо дръвче, което е високо най-много половин метър и не става дори за украса. Усмихва се лъчезарно. Обикновено физиономията му изразява безразличие и магарешки инат. Двамата с Пом Пом са си лика прилика.

Взимам клона, който би трябвало да мине за Коледна елха, и се преструвам на ентусиазиран. Бен отвратено извръща глава. Съседът отказва парите, които му предлагам и заявява, че в замяна Пом Пом ще използва нашата ливада. Действително думата „използва“ е съвсем правилна. Проклетото магаре изяде насажденията ми със сладка царевица и изгриза три ябълкови фиданки, както и две крушови дръвчета и едно вишнево.

Приемам мизерната елха, която трябва да изиграе ролята на пословичното маслиново клонче. Все пак е Коледа, нали? Същевременно трескаво обмислям откъде в последния момент да намеря истинска триметрова елха. Възможно ли е да убедя горкичкия Бен навръх рождения му ден да хукне да краде дръвче заедно с мен? Не е честно, освен това той се страхува до смърт от мрака.