Уилям Уортън - Илюзии

Лор е прегърнала Никол. Майк заобикаля колата, прекосява участъка, покрит с буци замръзнала кал и се приближава към мен. Очите му са зачервени, сякаш три дни е пушил марихуана. Навярно причината е липса на сън — за да се озове тук, е трябвало часове наред да лети през океана, сетне геройски да се бори със семейната таратайка по заледените пътища. Пътешествието до мелницата е направо убийствено. Майк се здрависва с мен и поставя свободната си ръка върху рамото ми.

— Изненадахме ли те?

— Напълно. Не те очаквах, пък и не те познах с тази брада. Отначало те помислих за приятеля на Никол. Между другото, къде е той?

— Реши да не идва. Успяхме да убедим Ники, че зимно време помещенията в мелницата са недостатъчни за шестима души, особено ако един от тях не е член на семейството. Знам го от опит, нали живях тук една зима. Майчице, капнал съм от умора; шофирането на тази кола е истински подвиг — знаеш, че предната лява спирачка е почти извън строя.

— Известно ми е. Къде е Женевиев?

Може би си въобразявам, но ми се струва, че той ме стрелва изпод око; от опит знам, че децата ми ме гледат така, когато (разбира се, съвсем неволно), започвам да се бъркам в живота им.

— Женевиев реши, че неин дълг е да остане тук ; така и не дойде в добрата стара Америка. Твърдеше, че не може да остави майка си сама точно на Коледа. Баща й също ще пристигне и ще остане няколко дни, за да уреди въпросите с имуществото. Преживяването ще бъде неприятно и за двама им, ето защо Женевиев държеше да бъде тук. Аз пък се зарадвах на възможността да прекарам Коледа в мелницата с цялото семейство, както едно време.

Отново се взира в лицето ми, сякаш иска да се убеди, че съм му повярвал. Чувствам, че нещо не е наред, но не зная точно какво. Майк е от хората, които „излъчват“ вибрации. Обикновено ги усещам, но никога не успявам да отгатна значението им. Той се привежда към мен.

— Наложи се да похарча таксата за университета, за да си купя самолетен билет. Нали не се сърдиш?

— Не. Просто ще напиша нов чек. Доколкото знам, крайният срок за внасянето на сумата е четвърти януари.

— Не се притеснявай за парите, татко. Ще ги изкарам.

Какво ли има предвид? Да не би да е започнал работа?

Или пък ще извърши компютърен обир на някоя банка? Може би ще ми обясни по-късно.

Иска ми се да бях лишен от „вътрешна антена“ или пък тя да беше по-чувствителна. Моята антена ми подсказва кога нещо не е наред, но не и причината. През повечето време съм в емоционален полумрак. Като се има предвид, че пощенската служба ще бъде затрупана с картички и че предстоят няколко празнични дни, започвам да се страхувам, че парите за таксата не ще бъдат приведени до четвърти януари.

— Имаш ли нещо против да взема колата ти, татко? Искам да се отбия в дома на Женевиев и да й съобщя, че съм тук. Ще разопаковаме багажа, после ще прескоча да я видя.

— Разбира се, че нямам нищо против. Между другото, тя знае ли за пристигането ти?

— Не. Положително ще бъде много изненадана. Честно казано, самият аз не знаех, че ще се озова тук до самия ден на заминаването на Пег и Ники. Имах късмет, че разполагах с онзи чек. Стегнах си багажа само за половин час.

— Радвам се, че си тук, независимо от причината. Може би утре за последен път цялото семейство ще празнува заедно Коледа.

Осъзнавам, че отново „не съм в час“. Но това не ме изненадва особено, тъй като е обичайното ми състояние. Освен това зная, че не бива да разпитвам Майк защо не отиде до дома на Женевиев с форда. Ще изчакам Лор да проучи ситуацията и да ми я разясни.

Тя все още бърбори с Никол и с Маги. Маги е много нервна — забелязва се дори от разстояние. Може би очаква да я порицая задето е изоставила Джордж и Сет. Никога няма да го сторя, безполезно е. Освен това съм принуден да живея със съпругата си. Подобни отношения не се нуждаят от обяснения и анализи; при тях важи първият закон на Кели: в любовта няма виновни и невинни (стигне ли се до чувства, всеки греши).

Залавяме се с разтоварването на багажа. Тримата носят само спални чували и сакове. Момичетата съобщават, че са оставили големите куфари в апартамента. Майк е по-небрежен и от мен към облеклото си. Целият му багаж се е побрал в най-малкия сак, не е оставил нищо в Париж. Сигурен съм, че ще премръзне. Носи само синия пуловер, който Женевиев му изплете послучай миналата Коледа. Ако не е побрал някакво чудодейно сгъваемо палто в сака и не си е взел чорапи, бельо, ризи и обувки, ще му бъде необходимо допълнително облекло. Замислям се какви топли дрехи сме прибрали в горния хамбар, който използваме като килер. Все ще открием нещо. Всъщност мога да му отстъпя дебелото си зимно палто, което рядко обличам. Благодарение на термобельото от каталога на „Бийн“ не усещам никакъв студ.