Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Жените просто не можеха да устоят на Греъм — продължава мама. — Факт. — Тук очите й светват и тя добавя: — Обаче ние ходим на терапия, за да преминем по-леко кризата.

— Терапия ли?! — извръщам се удивена към нея. — Ти сериозно ли говориш?

— Напълно! — чува се гласът на татко, който тъкмо влиза през задната врата. — Вече бяхме на три сеанса.

— Психотерапевтката ни е много приятно момиче — обяснява мама. — Въпреки че е малко нервничка. То днес всичките млади хора са нервни.

Олеле! Това вече е новина! Нямах никаква представа, че мама и татко ходят на семейни консултации. Но, от друга страна, постъпката им е напълно логична. Така де, по дяволите! Как бих се чувствала аз, ако Люк внезапно ми съобщи, че си има отдавна загубена дъщеря?!

— Терапия! — продължава да повтаря като папагал Джанис. — Направо не мога да повярвам!

— Налага се да бъдем реалисти, Джанис — отсича мама. — Невъзможно е да се очаква подобни разкрития да нямат своите последствия!

— Подобно разкритие като нищо би могло да разсипе всяко семейство — съгласява се татко, докато си пъхва лешникова бисквитка в устата. — При подобни обстоятелства се разтрисат самите основи на брака!

— Господи! — слага ръка на уста Джанис. После поглежда от мама към татко и после обратно. — Вие какви… какви точно последствия очаквате?

— На първо място гняв — отбелязва мама. — Обвинения. Кафе, Греъм?

— Да, благодаря, скъпа! — усмихва й се той.

— Терапията си е чиста глупост! — обажда се ненадейно Том. — Нали я пробвахме с Луси!

Всички се обръщаме към него. Той държи чашата си с две ръце и буквално я унищожава с поглед.

— Психотерапевтката беше жена — добавя Том, като че ли това обяснява всичко.

— Мисля, че повечето от тях са жени, миличък — изрича предпазливо мама.

— И взе страната на Луси. Каза, че можела да разбере разочарованията й. — Ръцете на Том се стягат още по-силно около чашата. — Ами моите разочарования?! Луси уж трябваше да ми бъде съпруга! Обаче не прояви интерес към нито едно мое предложение! Нито за зимната градина, нито за допълнителната баня…

Честно да ви кажа, имам чувството, че този разговор може да продължи до безкрай.

— Много ми харесва лятната ти къщичка, Том! — побързвам да се намеся аз. — Изглежда толкова… голяма!

Което си е живата истина.

Ако трябва да бъдем честни, въпросната къщичка е чудовищна. Едва не издъхнах, когато я зърнах тази с утрин през прозореца. Извисява се на три етажа, с фронтони и веранда.

— Само малко се притесняваме за разрешенията за строителство, нали така? — отбелязва Джанис, като хвърля крадешком нервен поглед към сина си. — Тревожим се, че може да я класифицират като нормална къща.

— Е, ама е истинско архитектурно постижение! — казвам окуражително. — Да издигнеш нещо подобно…

— Доставя ми радост да работя с дърво — изгрухтява Том. — Дървото никога няма да те изостави. — Пресушава си чашата, след което отсича: — Е, аз май най-добре да тръгвам. Надявам се, че всичко при вас ще мине добре.

— Благодаря ти, Том! — изчуруликвам аз. — До скоро!

Когато задната врата се затваря зад гърба му, в стаята настъпва неловка тишина.

— Той е добро момче — обажда се накрая мама. — Ще си намери пътя, сигурна съм!

— Сега иска да прави лодка — прошепва Джанис безсилно. — Лодка — на моравата!

— Джанис, защо не си пийнеш още едно кафе? — предлага успокоително мама. — Ако искаш, мога да ти капна и мъничко шери!

В продължение на няколко секунди Джанис се разкъсва от невъзможността да вземе решение.

— Май по-добре не — отсича накрая. — Не и преди дванадесет.

Започва да рови в чантата си и измъква оттам някакво малко хапче, което пъхва в уста. После затваря ципа и се усмихва лъчезарно.

— Е? Как изглежда тази Джесика? Имате ли нейни снимки?

— Направихме няколко, обаче още не сме ги проявявали — отговаря със съжаление в гласа мама. — Но тя е… приятно момиче, нали, Греъм?

— Много приятно — съгласява се татко. — Висока… елегантна…

— Тъмна коса — добавя мама. — Доста резервирано момиче, ако ме разбираш какво имам предвид.

Попивам жадно описанията, които чувам. Въпреки че я зърнах на улицата през онзи ден, слънцето светеше толкова ярко в очите ми, а и аз бях толкова стресната от странното поведение на мама и татко, че не можах да я разгледам добре. Та от седмица насам се опитвам да си представя как изглежда.

Мама и татко толкова често повтарят колко висока и елегантна била, че аз си я представих като Кортни Кокс. Тънка като фиданка, фина, вероятно с бял копринен костюм с панталон…