Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Благодаря — изрича Сузи съкрушено. — Чао, Беки! И… поздравления!

Когато изключвам телефона, усещам, че лицето ми е почервеняло. Двете със Сузи никога не сме се държали по такъв начин една с друга — до този момент.

Обаче вината не е моя.

Тя беше тази, която си намери нова най-добра приятелка.

Пъхвам мобилния си телефон обратно в чантата и виждам, че Люк ме наблюдава с интерес и недоумение.

— Сузи добре ли е?

— Много добре — отговарям с леко отбранителен тон. — Хайде да слизаме вече!

Докато слизам по стълбите, по гръбнака ми пролазват тръпки на вълнение. Чувствам се много по-щастлива дори и от деня на сватбата си! Та това е един от най-великите мигове в моя живот!

— Всичко готово ли е? — пита мама, когато влизаме в кухнята. Облечена е в елегантна синя рокля и си е поставила грима за специални случаи — големи количества блестящи сенки точно под веждите „за отваряне на очите“. Зърнах идеята в книгата за гримиране, която Джанис й подари за Коледа.

— Грешно ли съм чула, или вие действително продавате някакви мебели? — добавя тя, като включва чайника с водата.

— По-скоро връщаме една маса — заявява безгрижно Люк. — Очевидно, без да подозираме, сме поръчали две. Но вече всичко е уредено.

— Просто исках да ви подскажа, че можете да продавате и по и-бей! — възкликва мама. — Там предлагат много добри цени!

И-бей.

Това си струва да се обмисли.

— Значи… човек може да продава всичко, което си поиска по интернет, така ли? — питам с престорено нехайство.

— О, да! — кимва мама със светнали очи. — Абсолютно всичко!

Като например ръчно изрисувани яйца, изобразяващи легендата за Краля Дракон. Ясно. Вероятно отговорът на моята дилема се крие точно там.

— Нека пийнем по едно хубаво кафе — отсича мама, като се присяга за няколко чаши. — Докато чакаме.

Всички едновременно поглеждаме часовника. Влакът на Джесика би трябвало да пристигне в Оксшот след пет минути. Пет минути!

— Ехооо! — На задната врата се чука и всички се обръщаме, за да видим Джанис, която наднича през стъклото.

О, боже! Откъде е докопала тези блестящи сини сенки?

Усещам се, че се моля: „Дано не даде и от тях на мама!“

— Влизай, Джанис! — кани я мама, като й отваря вратата. — И Том! Каква приятна изненада!

По дяволите, Том наистина е подивял. Косата му е разрешена и немита, ръцете му са целите в пришки и порезни рани, а на челото му се е образувала едно огромна бръчка.

— Просто наминахме, за да ви пожелаем късмет! — заявява Джанис. — Не че имате нужда от него, де! — Поглежда ме и изрича: — Е, Беки, имаш сестра значи!

— Поздравления! — обажда се и Том. — Или каквото там се казва в такива случаи.

— Да, благодаря! Удивителна работа, нали?

Джанис клати глава и отправя към мама поглед, пълен с известна доза упрек.

— Джейн, направо не мога да повярвам, че си държала всичко това в тайна от нас толкова дълго!

— Просто искахме Беки първа да узнае — изрича мама, като ме потупва по рамото. — Лешникова наслада, Джанис?

— Прекрасно! — изписква Джанис и си взема една лешникова бисквитка от чинията на масата, след което сяда. Гризе я замислено известно време, след това вдига очи и казва: — Единственото, което не разбирам, е защо това момиче се е свързало с вас след толкова много време?

Ха! Откога чакам някой да зададе точно този въпрос!

— Причината е напълно основателна — изричам тържествено аз. — Защото ние имаме някакво наследствено заболяване.

Съседката изпищява — точно както се полага в такива случаи.

— Заболяване ли?! Джейн! Как можа да не ми кажеш?!

— Това не е заболяване — отвръща мама. — Беки, много добре знаеш, че не става въпрос за заболяване, а за „фактор“!

— Фактор ли? — повтаря като папагал Джанис и се ужасява още повече и от преди. — И какъв точно фактор? — Забелязвам я как започва да оглежда подозрително лешниковата бисквитка, като че ли тя може да я зарази с нещо.

— Не е опасно за живота! — смее се мама. — Просто кара кръвта ти да се съсирва. Или нещо подобно.

— Млъкни! — изписква съседката. — Направо не мога да понасям да се говори за кръв!

— Та лекарите казали на Джес, че трябва да предупреди и другите членове на семейството си, за да си направят изследвания на кръвта. И точно това се оказала причината да ни потърси. Винаги е знаела, че някъде има и баща, но така и не знаела името му.

— И попитала майка си кой е нейният баща — приглася Джанис с ококорени очи, сякаш следи някой от минисериалите по телевизията.