Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Щом казваш — повдига вежди Люк.

— Всеки нормален човек знае, че първото впечатление е от огромно значение — отбелязвам компетентно и приглаждам тениската си надолу. — Просто искам да изглеждам правилно. Като за сестра.

— И как точно изглеждат сестрите? — вдига усмихнато очи съпругът ми.

— Изглеждат… весело! — Замислям се, после продължавам: — И приятелски настроени. И отзивчиви. И още, като хора, които ще ти направят знак, когато забележат, че презрамката на сутиена ти се вижда.

— Значи ти изглеждаш като истинска сестра! — целува ме Люк. — Отпусни се, Беки! Всичко ще мине чудесно!

— Добре. Ще се отпусна.

Давам си сметка, че съм малко изнервена. Обаче не мога да бъда иначе! Просто още не мога да свикна с мисълта, че съм нечия сестра, след като през целия си живот съм смятала, че съм единствено дете.

Така де, не че съм имала нещо против да бъда сама. Нищо подобно! Тримата с мама и татко винаги сме си прекарвали страхотно. Но нали знаете… Понякога съм чувала другите хора да говорят за братята и сестрите си и съм се питала какво ли е усещането. Никога не съм си представяла, че ще имам възможността да се уверя от първа ръка.

Най-странното от всичко е, че през цялата изминала седмица, накъдето и да се обърна, все сестри виждам. Те са навсякъде! Например онзи ден по телевизията даваха „Малки жени“ , а веднага след това имаше предаване за сестрите Бевърли. И всеки път, когато зървах на улицата две жени, вместо просто да обърна внимание на тоалетите им, аз си мислех: „Дали пък не са сестри?“

Все едно целият свят навън се състои само от сестри. И ето, че накрая и аз ставам част от него.

Очите ми се навлажняват и аз започвам да примигвам. Смешна работа, но откакто научих за Джесика, съм почти непрекъснато в това състояние. Снощи прочетох една брилянтна книга: „Загубените сестри — любовта, която никога не са успели да познаят“ и веднага след това сълзите ми рукнаха от само себе си. Историите бяха направо зашеметяващи! Една от тях беше за някакви сестри от Русия, които били в един и същи концентрационен лагер през войната, но така и не разбрали.

После и другата история за някаква жена, на която й съобщили, че сестра й е убита, обаче тя отказала да повярва, но после се разболяла от рак и нямало никой, който да поеме грижата за децата й, обаче те успели да открият сестра й, жива, точно навреме, за да се сбогува със сестра си…

О, господи! Май ще се разплача само от мисълта за тези истории.

Поемам си дълбоко въздух и се насочвам към масичката, където съм оставила подаръка си за Джесика. Избрала съм голяма кошница с продукти за баня, плюс няколко шоколада, плюс един фотоалбум с мои снимки от детството.

Освен това съм й купила сребърна огърлица от „Тифани“, която е напълно идентична на моята, обаче Люк отбеляза, че огърлицата вероятно ще дойде в повече, като се има предвид, че това е първата ни среща. Което не ми е напълно ясно. Така де, когато човек обича някого, обикновено му подарява огърлица от „Тифани“! Няма да прекаля, ако това си мисли Люк.

Но тъй като той бе особено настоятелен по този въпрос, обещах, че ще я запазя за по-късно.

Плъзгам по кошницата поглед, изпълнен с леко недоволство. Не трябва ли да…

— Подаръкът си е много добре — изрича Люк, преди да съм успяла да отворя уста. — Няма нужда да добавяш нищо повече.

Ама той откъде знае какво се канех да кажа?!

— Добре де — изричам неохотно. Поглеждам си часовника и усещам как в гърдите ми се надига познатото вълнение. — Почти наближава! Скоро ще бъде тук!

По предварителен план Джесика трябва да се обади по телефона, когато влакът й пристигне в Оксшот, след което татко ще отиде да я вземе. Какво съвпадение, че точно тази седмица е в Лондон! Иначе живее в областта Къмбрия, която е на стотици километри оттук. Но доколкото схванах, идва на юг за някаква академична конференция. Обаче сега пристига с ден по-рано само за да се запознае с мен!

— Ще слизаме ли вече? — питам и за пореден път си поглеждам часовника. — Може да пристигне и по-рано.

— Чакай малко! — извиква ми Люк и си изключва телефона. — Беки, преди началото на новото вълнение… искам да си поговорим набързо. По темата за нашите покупки от медения месец.

— Добре.

Изпълвам се с недоволство. Точно сега ли трябва да повдига този въпрос?! Та това е един много специален ден! Поне днес би трябвало да има споразумение за прекратяване на военните действия — както по време на войната, когато на Коледа армиите спрели, за да играят футбол.