Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Благодаря — кимва Джес. — Много обичам орехи.

— Аз също! — вдигам изумено глава. — Аз също много ги обичам!

Господи, теорията се доказва! Гените определят всичко! Двете с нея сме били отгледани на стотици километри една от друга, при това от съвсем различни семейства, но въпреки това имаме еднакви вкусове!

— Джес, защо не ни се обади от гарата? — пита татко, като поема чашата кафе от ръцете на мама. — Щях да те взема. Нямаше нужда да хващаш такси.

— Не съм хващала такси — отговаря Джес. — Вървях пеша.

— Вървяла си пеша ли?! — стряска се татко. — От гарата на Оксшот?!

— От Кингстън. Хванах автобуса. — Изгълтва си набързо кафето и допълва: — Така е много по-евтино. Спестих двадесет и пет паунда.

— И си изминала пеша целия път от Кингстън дотук?! — ужасява се мама.

— Нищо работа — отбелязва Джес.

— Джес е много запалена по ходенето, Беки — обяснява мама. После се усмихва на Джес и добавя: — Това ти е любимото хоби, нали така, миличка?

Това вече е прекалено! Сигурно участваме в някакъв документален филм!

— Моето също! — възкликвам аз. — И на мен ходенето ми е любимото хоби. Не е ли забележително?

Настъпва тишина. Оглеждам обърканите физиономии на моето семейство. Абе, какво им става на тези хора?

— Наистина ли ходенето пеша е любимото ти хоби, скъпа? — пита колебливо мама.

— Разбира се, че е! Непрекъснато се разхождам из Лондон! Нали така, Люк?

Люк ми отправя подигравателен поглед.

— Да, в Лондон наистина има определен брой улици, които са били удостоени с честта да бъдат тъпкани от твоите крака — съгласява се накрая той.

— Да не би да тренираш спортно ходене? — обажда се Джес, този път с неподправен интерес.

— Ами… — замислям се за момент. — По-скоро… комбинирам го с други дейности. За разнообразие.

— Като например щафетно бягане?

— Е… нещо подобно — кимвам и отхапвам от бисквитката си.

Отново се възцарява тишина. Все едно всеки очаква останалите да кажат нещо. Господи, защо се чувстваме толкова неловко? Би трябвало да се държи естествено! Нали в крайна сметка всички сме семейство?!

— Обичаш ли филмите? — питам я аз накрая.

— Някои от тях — смръщва се замислено тя. — Обичам филми, които ти казват нещо важно, които носят някакво послание.

— Аз също — съгласявам се пламенно аз. — Всеки добър филм със сигурност трябва да има някакво послание!

Което си е вярно. Така де, да вземем например „Грес“ . В този филм имаше много и разнообразни послания. Като например: „Не се тревожи, ако не си най-готината в училище, защото винаги можеш да си изрусиш косата!“

— Някой да иска още кафе? — оглежда се мама. — В кухнята ни чака още един чайник.

— Аз ще отида да го взема — обаждам се от дивана. — Люк, защо не дойдеш с мен да… да ми помогнеш? В случай, че… не го намеря.

Наясно съм, че не звуча особено убедително, обаче изобщо не ми пука. Просто нямам търпение да поговоря за нещо с Люк.

Веднага щом се озоваваме в кухнята, аз затварям вратата и го поглеждам нетърпеливо.

— Е? Какво мислиш за моята сестра?

— Изглежда ми много свястно момиче.

— Нали?! И между двете ни има толкова много сходства! Не смяташ ли?

— Моля?! — ококорва се Люк.

— Джес и аз. Толкова си приличаме, нали?

— Приличате ли си?! — Люк вече е тотално ошашавен.

— Ами да! — натъртвам с леко раздразнение. — Ти не ни ли слушаше? Тя обича орехи, аз също обичам орехи. Тя обича да ходи пеша, аз също обичам да ходя пеша. И двете обичаме филмите… — Махвам с ръка и допълвам: — Мисля, че между двете пи вече цари идеално разбирателство.

— Щом казваш. — Люк вдига вежди и аз усещам, че нещо ме бодва под лъжичката.

— Да не би да не я харесваш?

— Нищо подобно! Даже много я харесвам! Но засега сме си разменили не повече от две думи. Същото важи и за теб.

— Да, знам — съгласявам се аз. — Но това е, защото атмосферата там е толкова напрегната. Не можем да си поговорим както трябва. Затова мисля да й предложа двете да отидем някъде. Така ще можем по-добре да се опознаем.

— Къде например да отидете?

— Не знам. Може би на разходка. Или… на малко пътешествие по магазините.

— Аха — кимва съпругът ми. — Малко пътешествие по магазините. Добра идея. Предполагам, че ще бъде в рамките на ежедневния ти бюджет от двадесет лири.

Какво?!

Направо не мога да повярвам, че той повдига темата за моя бюджет в момент като този! Така де, колко пъти човек излиза да пазарува с отдавна загубената си сестра за първи път?!