Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Ясно — кимва Сузи, поколебава се и накрая изрича: — Е, много ми беше приятно отново да се видим.

— На мен също! Беше много весело! Трябва… някой път да го направим пак.

Звучим ужасно фалшиво. И двете.

Пак тишина. Гърлото ми се е стегнало на топка. Всеки момент ще се разрева като магаре.

Нищо подобно! За нищо на света!

— Ами… отивам да приготвя багажа — изричам накрая. — Благодаря ти за гостоприемството!

Излизам от стаята, вземам си покупките и се отдалечавам. И ведрата ми усмивка успява да се задържи на устните ми чак до подножието на стълбите.

Г-жа Ребека Брандън

Мейда Вейл Меншънс № 37

Мейда Вейл

Лондон

30 април 2003 г.

Уважаема госпожо Брандън,

Благодаря Ви за писмото във връзка с атлетическите състезания „Недър Плийтън“ през следващия месец. Потвърждавам, че изтеглихме името Ви от следните дисциплини:

Обяздване

Скокове

Обща езда

Вероятно ще бъдете така любезна да ме информирате дали все още желаете да се състезавате в дисциплината „Най-добре поддържано пони“.

Както ще да е. Няма значение. Не се нуждая от Сузи.

Хората се женят, преместват се и сменят приятелите си. Това е животът. Напълно нормална ситуация. Тя си има свой живот, а аз си имам… моя. Всичко е наред. От кръщенето измина цяла седмица и аз почти не съм се сещала за нея.

Отпивам от портокаловия сок, вземам вестник „файненшъл таймс“ , който Люк е оставил на кухненския плот, и започвам да прелиствам страниците.

Сега, когато съм омъжена, сигурно и аз ще се сдобия с много нови приятели. Не че съм зависима от Сузи — нищо подобно. Ще започна някакъв вечерен курс или ще вляза в някаква група, или каквото и да било там. И моите нови приятели ще бъдат наистина приятни хора, които не яздят и нямат деца с глупави имена като Космо.

Прелиствам страниците толкова бясно, че почти стигам до края на вестника. Поглеждам го леко изненадана. Боже! Бързичко се справих този път! Може пък да съм се превърнала в скоростен четец, без дори да си давам сметка за това!

Отпивам от кафето си и слагам още малко течен шоколад върху препечената си филийка. Седя си в кухнята в апартамента на Люк в Мейда Вейл на късна закуска.

Така де — нашият апартамент в Мейда Вейл. Непрекъснато забравям, че това жилище вече е наполовина и мое! Люк живя тук цяла вечност преди сватбата ни, но когато заминахме да живеем в Ню Йорк, го преобзаведе и го даде под наем. Това е най-стилното местенце в целия свят. Изключително минималистичен вътрешен дизайн, с удивителна кухня от неръждаема стомана и стъкло, бледобежови килими и по някое произведение на изкуството тук-там.

Много ми харесва. Разбира се, че ми харесва.

Въпреки че, ако трябва да бъда напълно честна, малко е пустичко за моя вкус. Люк има напълно различен стил от моя, когато става въпрос за вътрешно обзавеждане. Неговият подход се състои преди всичко в мотото: „Никъде нищо“, докато моят е по-простичък: „Навсякъде всичко.“

Обаче това няма никакво значение, защото в едно списание за вътрешно обзавеждане четох една статия, където се казваше, че преливането на два коренно различни стила въобще не е проблем. Очевидно единственото, което трябва да направим, е да прелеем индивидуалните си схващания и да направим нещо наистина заедно, така че накрая да получим нещо действително уникално.

А днес е идеалният ден да започнем. Защото всеки момент параходната компания ще ни достави всички покупки от нашия меден месец. Люк остана специално, за да помага.

Много се вълнувам заради това събитие. Ще видя отново безценните си сувенири! И ще започна да аранжирам наоколо нашите малки спомени от медения месец! Това място страхотно ще се промени, щом поставя по някой и друг особен предмет тук и там.

— Има писмо за теб — казва Люк, който тъкмо влиза в кухнята. Вдига въпросително вежди и допълва: — Струва ми се доста важно.

— Хубаво — кимвам и поемам леко притеснено плика.

Откакто се върнахме в Лондон, обикалям всички големи универсални магазини, за да си търся работа. От „Барнис“ ми дадоха страхотни препоръки и всички бяха изключително любезни към мен — но засега отвсякъде ми отговарят, че точно в момента нямат свободни места.

Което, ако трябва да бъдем честни, си е удар за мен. Мислех си, че ще се чудя кое предложение да приема. Дори си бях позволила да си фантазирам как всички главни продавачи от „Хародс“ и „Харви Никълс“, и „Селфриджис“ се надпреварват да ме канят на обяд и да ми подаряват безплатни дрехи, за да ме убедят да постъпя точно при тях.