Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Изчаквам я да каже: „Дай да ги видим!“, обаче тя ме гледа като попарена.

— Завела е кон… на пазар — изрича съвсем бавно Лулу. Поглежда ме, после се привежда към Сузи и й прошепва нещо в ухото.

Внезапно Сузи се изкисква безпомощно и закрива учтиво уста с ръка.

Чувствам как лицето ми пламва.

Тя ми се смее!

Не зная защо обаче, никога не ми е хрумвало, че Сузи е в състояние да ми се смее.

— Просто не съм особено добра ездачка — казвам аз, като се опитвам да не позволя на гласа ми да се разтрепери. — Затова ви оставих вас двете да галопирате на воля. Както и да е. Хайде. Време е да се прибираме.

Другите две обръщат конете си и трите се отправяме бавно към къщата на Сузи, потънали в пълно мълчание.

Веднага щом се връщаме в къщата, Лулу се отправя към своя дом, а Сузи се втурва да кърми близнаците. Оставена съм в конюшнята с Албърт, който е голям сладур и ми помага да откача багажа си от кукичките по Джинджър.

Излизам от обора, цялата натоварена с чанти и кутии. Точно в този момент към мен се приближава Люк, все още с високите си ботуши.

— Е, как беше? — подвиква ми жизнерадостно той.

— Беше… много добре — отговарям аз, втренчена в земята. Очаквам го всеки момент да ме попита какво не е наред, ала съпругът ми очевидно мисли за други неща.

— Беки, току-що говорих с Гари от офиса — казва той. — Трябва веднага да се заемаме с офертата на „Аркодас Груп“. Много съжалявам, но наистина се налага да се връщам в града. Но ето какво ти предлагам — защо не вземеш да останеш тук още няколко дена? Знам с какво нетърпение очакваше да се видиш със Сузи!

Внезапно усещам, че ме заливат горещи вълни. Той е прав. С огромно нетърпение очаквах да видя Сузи. И каквото ще да става, но ще я видя! На кого му пука за онази тъпанарка Лулу?! Ще си побъбря с моята най-добра приятелка, при това още сега!

Втурвам се бързо към къщата и я заварвам да кърми и двете близначета едновременно, а Ърни да се бори за място в скута й.

— Сузи, слушай! — заявявам веднага. — Рожденият ти ден наближава. Искам да ти подаря нещо наистина специално. Хайде да отскочим до Милано! Само двете!

— Милано ли?! — вдига към мен изтощен поглед тя. — Ърни, престани, миличък! Беки, ама как мога да тръгна сега за Милано?! Какво ще стане с бебетата?

— Те могат да дойдат с нас!

— Невъзможно! — отсича Сузи, почти рязко. — Беки, очевидно нищо не разбираш!

Сякаш ми удря шамар. Ама защо всички непрекъснато ми повтарят, че нищо не разбирам?! Те откъде знаят какво и колко разбирам?!

— Добре тогава — кимвам, като се опитвам да звуча весело. — Какво ще кажеш тогава да ти организирам един приказен рожден ден тук? Ще донеса храната, ще донеса всичко — няма да се налага да правиш каквото и да било!

— Не мога — отговаря Сузи, като избягва погледа ми. — Всъщност аз вече… вече имам планове за рождения си ден. Двете с Лулу ще ходим на почивка за един ден. Специален ден на майката и детето. Тя черпи.

Опулвам се невярващо, неспособна да скрия шока си. Ама нали двете със Сузи винаги сме си празнували рождения си ден заедно!

— Разбирам. — Преглъщам няколко пъти и добавям: — Ами… Приятно прекарване!

В кухнята се възцарява тежко мълчание. Направо не знам какво да кажа.

Никога досега не ми се е случвало да се чудя какво да кажа на Сузи.

— Беки… тебе те нямаше — изрича неочаквано приятелката ми и аз автоматично разпознавам притеснението в гласа й. — Тебе просто те нямаше. Какво трябваше да направя? Да нямам приятелки ли?

— Разбира се, че не! — побързвам да отвърна аз. — Не се дръж като глупачка!

— Просто нямаше да оцелея без Лулу. Тя ми е голяма опора и подкрепа.

— Естествено. — Сълзите напират в очите ми и аз се обръщам, за да ги скрия и изтрия незабелязано. — Ами… очевидно ви е приятно заедно. И на почивката също ще ви хареса. Извинявай, че се върнах и ти се изпречих на пътя.

— Беки, не се дръж по този начин! Виж какво… Ще говоря с Лулу за почивката. Убедена съм, че ще можем да намерим и трето място.

Унижението ме жилва като отровна оса. Значи тя вече дори ме съжалява! Не мога да го понеса! Не!

— Няма нужда! — извиквам, полагайки максимални усилия да се изсмея. — Няма значение. Наистина. Пък и без това сигурно няма да имам време. Всъщност… дойдох да ти кажа, че трябва да се връщаме в Лондон. Люк си има делови ангажименти.

— Сега ли? — поглежда ме стреснато Сузи. — Ама аз си мислех, че ще останете поне за няколко дена!

— Имаме куп неща за свършване! — отсичам и вдигам гордо брадичка. — Както знаеш, и при мен нещата вече са коренно различни. Трябва да оправя апартамента, да се грижа за Люк, да организирам официални вечери…