Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Не мога да разпозная човека в яркожълтото, защото ми пречи надвисналата над мен скала. Изключително бавно и предпазливо достигам до ръба, за да го видя по-добре.

И сърцето ми спира да бие.

Това е Джес.

Тя е на склона под мен, облечена в жълт непромокаем екип за алпинисти и раница на гърба. Нещо като въже като че ли я придържа към склона на планината и точно в този момент дълбае някаква скала с нож.

— Джес! — изкрещявам аз, обаче гласът ми звучи не по-силно от квичене от силния вятър. — Джес! ДЖЕС!

Накрая тя обръща глава — и цялото й лице се присвива от ужас.

— Господи боже мой! Беки, какво правиш там?

— Дойдох да ти кажа, че ние сме сестри! — отвръщам с вик, но не съм много сигурна дали може да ме чуе от плющящия около нея дъжд. — Сестри! — изревавам повторно, правя крачка напред и свивам длани пред устата си: — Ние сме СЕСТРИ!

— Не мърдай! — изкрещява ужасена Джес. — Тази скала е много опасна!

— Добре съм си!

— Върни се назад!

— Добре съм, честна дума! — викам в отговор. Обаче лицето й е до такава степен сгърчено от ужас, че аз отстъпвам назад.

И точно в този момент обувката ми се подхлъзва в калта.

Не мога да се задържа.

Задрасквам отчаяно по скалите, опитвайки се да се задържа за каквото и да било, опитвайки се да се спася. Обаче всичко наоколо е ужасно хлъзгаво. Пръстите ми се сплитат около корените на някакъв храст, но и той е целият мокър от дъжда. Не мога да се задържа както трябва.

— Беки! — чувам Джес да пищи и единственото, което после чувам, са само писъци, и успявам да зърна небето над себе си, и после нещо удря главата ми, доста силно при това.

И после всичко потъва в мрак.

От снощи вечерта има поводи за страх във връзка с живота и безопасността на жителката на Мейда Вейл, Ребека Брандън, 27 г. Г-жа Брандън (по баща Блумууд) е изчезнала от луксозния апартамент, който споделя със съпруга си Люк Брандън, още в четвъртък и оттогава никой не е чувал нищо за нея. Тревогата е вдигната от приятелката на г-жа Брандън, Сюзън Клийт-Стюарт, която пристигнала в Лондон на изненадващо посещение.

Местният телевизионен канал показва г-жа Брандън в супермаркета „Анна“, малко преди изчезването й, в безспорно превъзбудено състояние. „Тя просто си остави покупките и избяга навън — разказва продавачката Мари Фулър. — И не купи нищичко!“

Силно обезпокоената г-жа Клийт Стюарт прави следния коментар: „Това доказва, че нещо не е наред! Беки никога не би оставила покупките си! Никога!“

Хаос и безумие се настани на борда на един кораб, пътуващ из Средиземноморието, когато родителите на г-жа Брандън, Греъм и Джейн Блумууд, настояха корабът да обърне и да се върне на Острова. „Можете да си заврете вашето тъпо спокойствие в задниците! — била крещяла истерично г-жа Блумууд. — Дъщеря ми е изчезнала!“

Междувременно силни бури пречат на съпруга на г-жа Брандън, Люк, да тръгне от остров Кипър, където в момента работи. Вчера той сподели с нас, че е изключително разтревожен и че се намира в непрекъснат контакт с полицията. Неговият бизнес партньор г-н Нейтън Темпъл е обявил награда за информация, която би довела до откриването на г-жа Брандън. Ето и неговият коментар от вчера: „Ако някой нарани тази млада дама, лично ще му счупя кокалите! При това два пъти!“ Да не забравяме, че през 1984 г. г-н Темпъл бе осъден за нанасяне на тежка телесна повреда.

Ох!

Олеле!

Божичко, главата ще ми се пръсне от болка! Ох! И глезенът ми пулсира, и като гледам, май всеки момент ще повърна, а в рамото ми се е впило нещо много остро.

И къде се намирам все пак? Защо се чувствам толкова идиотски?

С огромно усилие на волята успявам да отворя очи. Нещо синьо проблясва пред погледа ми, след което отново ги затварям.

Хммм. Синьо. Нещо не се връзва. Що не взема да си поспя още малко?

— Беки? Бекииии! — вика ме нечий глас от огромно разстояние. — Събуди се!

Насилвам се отново да отворя очи и осъзнавам, че гледам някакво лице. Размазано лице на някакъв син фон.

Джес!

Божичко, ама това е Джес! Пребледняла и силно разтревожена. Да не би да е загубила нещо? Някое парче скала. Сигурно това ще да е!

— Виждаш ли ме? — настоява тя. — Можеш ли да кажеш колко пръста виждаш?

И тя пъхва ръка пред очите ми, а аз се втренчвам неразбиращо в нея. Боже, ама това момиче трябва веднага да си оправи маникюра!