Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Протяга ръка към рафта с дъвките, взема си една, обелва я и я лапва. После се обръща към мен и предлага:

— Какво ще кажеш сега аз да ти направя грима, Беки? — Започва да рови из чантичката ми и по едно време пита: — Да имаш някакъв бронзир?

— Е, сигурно е там някъде — отвръщам разсеяно.

Все още си мисля за Джес. Представям сия сама, застанала на автобусната спирка, така крехка и слабичка.

Джим смачква празното кашонче от супите на прах, после се обръща и отсича:

— Ама ти не се тревожи, скъпа! С Джес ще се помирите, повярвай ми!

— Дано! — опитвам се да му се усмихна аз.

— Вие сте сестри. Роднини сте. А роднините винаги трябва да се подкрепят един друг. — Хвърля поглед през витрината и отбелязва: — Охо, днес май са започнали да се събират твърде раничко!

Проследявам погледа му и забелязвам две стари дами да кръжат пред магазина като лешояди. Една от тях присвива очи пред изложения хляб, после се обръща към другата и поклаща глава.

— В това село никой ли не купува хляб на истинската му цена? — обръщам се към Джим.

— Абсолютно никой — отговаря той. — Освен туристите, разбира се. Но в последно време такива не се срещат много често. Идват предимно алпинисти, които искат да катерят Скъли Пайк — а на тях не им е много до хляб. Купуват си единствено продукти за спешни случаи.

— Какво искаш да кажеш? — обръщам се озадачено към него аз.

— Когато планината им сервира някоя изненада — обяснява той. — Няма значение. Вече съм свикнал да мисля за хляба като стока на загуба номер едно.

— Ама той е толкова вкусен, когато е пресен и топъл! — изтъквам, като посочвам красиво подредените дебели самуни. И внезапно се изпълвам с искрено съжаление към тях, като че ли са момичета, които не са били поканени на танц. — Аз ще си купя малко хляб! На оригиналната цена! — добавям, в случай че не ме е разбрал.

— Тъкмо се каня да го намаля — изтъква Джим.

— Не ме интересува. Ще взема два големи бели хляба, както и един ръжен. — И се понасям гордо към изложения хляб и вземам хлябовете от лавицата.

— Какво ще правиш с толкова много хляб?! — гледа ме изумено Кели.

— Не знам. Ще си направя филийки. — Подавам на момичето няколко монети по един паунд и тя пуска трите ми хляба в една торбичка, като се киска доволно.

— Джес е напълно права — ти си луда! — отбелязва после. — А сега да ти направя ли грима? Какъв го предпочиташ?

— Всеки момент ще започнат да влизат клиенти! — предупреждава Джим. — Тъкмо ще слагам табелата за намалението!

— Ще направя само едното й око — отсича Кели и се присяга към кутията със сенките. — А после, когато си тръгнат, ще направя и другото. Затвори очи, Беки!

И тя започва да полага сенки по единия ми клепач, а аз се отпускам и се наслаждавам на докосването на четчицата. Обожавам това усещане! Открай време обичам някой да ми прави грима.

— Окей — изрича по едно време тя. — А сега малко очна линия. Стой мирно!

— Слагам табелата! — достига до нас гласът на Джим. Настъпва пауза, след което чувам познатия звън на вратата и трополенето на влизащи хора.

— Беки, не си отваряй още очите! — предупреждава ме Кели с лека тревога в гласа. — Не съм много сигурна, че това тук стана добре.

— Дай да видя!

Отварям очи и грабвам огледалото си за гримиране. Едното от очите ми е цялото залято с яркорозови сенки, с неумело поставена червена линия по горния клепач. Изглеждам така, сякаш внезапно съм се сдобила с някаква кошмарна очна болест.

— Кели!

— Пише го в „Елле“ ! — изрича отбранително момичето. — Там казват, че в момента най-модни са розовото и червеното!

— Ама аз приличам на чудовище!

И в този момент започвам да се кикотя при вида на странно разкривеното си лице. Никога през живота си не съм изглеждала толкова отвратително. Вдигам очи, за да проверя дали някой от клиентите ме е забелязал, и се заковавам на място.

В магазина влиза Джес.

Когато очите й срещат моите, всичко в стомаха ми се преобръща. Тя изглежда хладна и враждебна, безкрайно далече от сладичкото десетгодишно момиченце, за което мислех. В продължение на няколко секунди двете се съзерцаваме безмълвно. Нейният поглед се плъзва презрително по отворените списания, отворената кутия със сенките и всичкия ми грим, разпръснат по щанда. После се обръща, без да промълви и дума, и започва да рови в коша с преоценени консерви.

Шумът в магазина се е свел практически до нулата. Оставам с впечатлението, че абсолютно всички са наясно с онова, което става.