Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Това „ГОРЕЩО ЗАБРАНИ“ май не се връзва особено, ама… нейсе. Важната е идеята, нали така?! Освен това няма да си слагам никакъв грим, с изключение може би на малко очна линия, спирала за мигли и прозрачен гланц за устни.

Обличам така измисления си екип, сплитам си косата на две плитки и заставам пред огледалото. Страхотна съм! Изглеждам направо като военен! Просто за опит вдигам ръка и козирувам, след което разтърсвам юмрука си срещу огледалото.

— На крак, работници! — изричам с груб глас. — Братя, под знамената!

Уха! Голяма работа съм, нали? Мисля, че тази роля доста ще ми пасне. Окей. А сега да тръгваме.

Протестното събрание се провежда в залата на кметството. Когато пристигам там, виждам, че стените са обсипани с лозунги от рода на: „Не ни разваляйте природата!“ Хората се точат около мен, а аз се насочвам към една маса встрани, на която се виждат чашки и бисквити.

— Едно кафенце, скъпа? — пита възрастен мъж.

— Да, благодаря — кимвам учтиво, но после се поправям: — Искам да кажа, благодаря, братко! На крак! — Вдигам свитата си в юмрук ръка и добавям: — Да живее стачката!

Мъжът ме оглежда леко объркано и в този момент си спомням, че те не се готвят да излизат на стачка. Все се бъркам с един филм, да го вземат мътните!

Обаче нещата по същество са същите, нали така? И тук става въпрос за солидарност и за обща борба в името на някаква добра кауза. Провлачвам крак към средата на залата, хванала чашката си в ръце, и засичам погледа на едно младичко момче с щръкнала червена коса и дънково яке, обсипано цялото със значки.

— Добре дошли! — приветства ме момчето, току-що откъснало се от групата си. Подава ми ръка. — Приятно ми е, аз съм Робин. Не съм ви виждам насам досега.

— Аз съм Беки. Всъщност, само гостувам в селото. Но Джим каза, че мога да дойда…

— Ама, разбира се! — възкликва Робин и разтърсва ентусиазирано ръката ми. — Всеки е добре дошъл! Няма значение дали сте постоянен жител на селото или само гост! Проблемите си остават все същите. Най-важното от всичко е активната обществена позиция!

— Именно! — Отпивам от кафето си и забелязвам купчината брошури, които той държи. — Бих могла да взема няколко от тези, да ги занеса в Лондон и да ги раздам, ако искате. Да разпространя словото, така да се каже.

— Това би било страхотно! — усмихва се доволно Робин. — Точно от такова активно отношение се нуждае нашата кауза! И какви точно проблеми от защитата на околната среда защитавате, ако смея да попитам?

Мамка му! Мисли! Проблеми за защита на околната среда.

— Ами… — Пак отпивам от кафето си и мисля трескаво. — Всъщност, защитавам всякакви проблеми. Дървета… хммм… таралежи…

— Таралежи ли?! — поглежда ме стреснато Робин.

По дяволите! Това ми хрумна само защото преди малко си мислех, че в косата младежът прилича на таралеж!

— Ами да! Нали често попадат под гумите на колите! — импровизирам в свободен стил аз. — Това си е голяма опасност в съвременното общество!

— Сигурен съм, че сте напълно права! — замисля се Робин и сбърчва чело. — Та, искате да кажете, че сте член на група защитници на околната среда, която се грижи конкретно за проблемите на таралежите, нали така?

Млъквай, Беки! Смени темата!

— Ами да! — изненадващо и за самата мен се чувам да изричам. — Точно така! Групата ни се нарича… „Бодли“!

— „Бодли“? — усмихва се той. — Страхотно именце сте избрали!

— Аха — кимвам съзаклятнически. — Иначе е акроним, който означава… хммм… „Борба“… хммм… за „Освобождение“ на…

Добре де. Май трябваше да избера някоя дума, в която има поне буквата „Т“!

— „Борба за Освобождение на“… хмм… — вече се припотявам — „Дребните“… „Лишени“ от „Идеи“ същества, в това число… хммм… таралежите…

Млъквам с огромно облекчение, защото точно в този момент зървам Джим, който приближава към нас, придружен от слабичка, жилава жена, облечена в дънки и риза. Сигурно това е съпругата му!

— Здравей, Джим! — обръща се към него Робин с приятелска усмивка. — Радвам се, че успя да дойдеш!

— Здравей и от мен, Джим! — казвам и аз и се обръщам към жената до него: — А вие трябва да сте Елизабет?

— А вие сигурно сте прочутата Беки! — възкликва приятелски тя и стисва здраво ръката ми. — Нашата Кели не може да говори за нищо друго, освен за вас!

— Кели е много добро момиче! — усмихвам й се аз. — Днес двете си прекарахме толкова хубаво, докато си правехме грима… — Внезапно улавям смръщената физиономия на Джим и бързо добавям: — Както и докато преговаряхме по алгебра и френски!