Джоан Харис - Бонбонени обувки

– Ян – каза Тиери.

Погледнах го.

– Извинявай – повтори той. – Бях изнервен. Исках всичко да бъде идеално. Да излезем да обядваме, после да ти кажа за апартамента и за това, че съм уредил час за бракосъчетание – в същата църква, където са се венчали родителите ми...

– Какво? – учудих се аз.

Тиери стисна ръката ми.

– В "Нотър Дам дез Апотър". След седем седмици. Някой е отменил резервацията си, а аз познавам свещеника – преди време му помогнах за един ремонт...

– Какво говориш? – попитах аз. – Тормозиш децата ми, държиш се грубо с моя приятел, излизаш, без да кажеш и дума, а после очакваш да обсъждам с теб апартаменти и сватбени приготовления?

Тиери се усмихна тъжно.

– Извинявай – каза той. – Не ми е смешно, но... още не си се научила да ползваш телефона, нали?

– Какво?

– Просто включи телефона.

Включих го и получих ново съобщение, изпратено от Тиери в осем и трийсет предишната вечер.

Обичам те до лудост. Нямам друго извинение.

Ще се видим утре в 9.

Тиери.

– О – измънках аз.

Той взе ръката ми в своята.

– Наистина съжалявам за снощи. Този твой приятел...

– Рижия – казах аз.

Тиери кимна.

– Знам, че може да ти се стори смешно. Но като го видях с теб и Ани, как си говорите, сякаш се познавате от години... Това ми напомни колко много неща не знам за теб. За хората, които си познавала, за мъжете, които си обичала...

Погледнах го с учудване. Тиери винаги е проявявал забележителна незаинтересованост по отношение на миналото ми. Това е едно от нещата, които веднага ми харесаха у него. Липсата на любопитство.

– Той не е безразличен към теб. Дори аз го виждам.

Въздъхнах. Винаги се стига до това. Въпроси, догадки, добронамерени, но изпълнени с подозрения.

Отдалеч ли идвате? За къде пътувате? При роднини ли ще отседнете?

Мислех, че с Тиери имаме уговорка. Аз не говоря за развода му, той не разпитва за миналото ми. Така е удобно – или беше довчера.

Рижия улучи момента, казах си с горчивина. Но той си е такъв. И сега гласът му в главата ми се слива с този на вятъра.

Не се заблуждавай, Виан. Не можеш да се установиш тук. Мислиш, че си в безопасност в малката си къщичка. Но и аз като вълка от приказката знам, че не е така.

Отидох в кухнята да приготвя нова доза горещ шоколад. Тиери тръгна след мен между масичките и столовете на Зози, тромав като мечок в дебелото си палто.

– Искаш да научиш повече за Рижия? – попитах аз, докато стържех шоколад в тенджерата. – Ами, запознахме се, когато живеех на юг. По онова време държах сладкарница в едно село на брега на Гарона. Той живееше в лодка на реката, пътуваше между селата, работеше каквото намери: дърводелство, редене на покриви, бране на плодове. Два-три пъти го наемах да свърши нещо за мен. Не бях го виждала от близо четири години. Доволен ли си?

Той ме погледна смутен.

– Извинявай, Ян. Знам, че съм смешен. И нямах никакво намерение да те подлагам на разпит. Обещавам да не го правя повече.

– Никога не съм предполагала, че си ревнив – казах аз, като добавих ванилия и настъргах индийско орехче в горещия шоколад.

– Не съм – отвърна Тиери. – И за да ти го докажа... – той сложи ръце на раменете ми, за да ме накара да го погледна. – Чуй ме, Ян. Той ти е приятел. Очевидно се нуждае от пари. И тъй като наистина искам да завърша ремонта на апартамента за Коледа, а знаеш колко трудно се намират работници по това време на годината, аз му предложих работа.

Погледнах го стъписана.

– Предложил си му работа?

Тиери се усмихна.

– Наречи го покаяние – каза той. – Това е начин да ти докажа, че ревнивецът, когото видя снощи, няма нищо общо с мен. Има и друго – Тиери бръкна в джоба на палтото си. – Купил съм ти нещичко – каза той. – Исках да бъде подарък за сватбата, но...

Когато Тиери говори за "нещичко", подаръкът винаги е щедър. Четири дузини рози, бижу от "Бонд Стрийт", шалче от "Ермес". Може би е малко шаблонно – но той си е такъв. Предсказуем до мозъка на костите.

– Е?

Беше продълговато пакетче, не по-голямо от плик за писмо. Отворих го и вътре намерих кожен портфейл, в който имаше четири билета първа класа за полет до Ню Йорк на 28 декември.

Аз ги съзерцавах и мълчах.

– Ще ти хареса – каза Тиери. – Това е най-подходящото място за посрещане на Новата година. Резервирал съм стаи в прекрасен хотел – на децата много ще им хареса, – ще има сняг, музика, фойерверки... – той ме прегърна възторжено. – О, Ян, нямам търпение да ти покажа Ню Йорк!