Джоан Харис: Петте четвъртини на портокала

Когато майка ми почина, остави фермата на брат ми Касис, богатството във винарската изба на сестра ми Рен-Клод, а на мен, най-малката от децата, своя албум и двулитров буркан с един-единствен черен перигорски трюфел, голям колкото топка за тенис, който плуваше в слънчогледово олио. И сега, щом го отворя, все още се разнася силно влажно ухание на горски треви. Очевидно неравно разпределение на богатствата, но майка ми постъпи като природата – раздаде благодатта си по свое усмотрение, без да подскаже по никакъв начин пътищата на причудливата си логика. А както Касис винаги казваше, аз бях нейната любимка.

Макар и никога да не беше го показвала, дори да беше гальовна по природа, майка ми не намираше много време да ни глези. Съпругът ѝ беше загинал във войната и трябваше сама да се оправя с фермата. Ние далеч не бяхме утеха във вдовството ѝ; създавахме ѝ главоболия с шумните си игри, боричканията, свадите. Когато се разболявахме, тя се грижеше за нас с резервирана нежност, сякаш пресмяташе разходите по оцеляването ни, и любовта, която ни показваше, приемаше най-елементарни форми: тенджери за облизване, тави от сладко за остъргване, шепа горски ягоди, набрани по рехавата граница на зеленчуковата градина и подадени без следа от усмивка в носна кърпичка, вързана на възел. Касис трябваше да бъде мъжът в семейството. Към него проявяваше още по-малко нежност, отколкото към нас останалите. Ренет подлудяваше момчетата, още преди да навлезе в юношеска възраст и майка ми беше достатъчно суетна, за да изпитва гордост от вниманието, с което обграждаха дъщеря ѝ. Но аз бях още едно гърло, което да храни, не бях втори син, който да разшири фермата, а със сигурност не бях хубавица.

Винаги създавах само грижи, конфликти и след смъртта на баща ми станах враждебна и дръзка. Кльощава и мургава като майка ми с нейните дълги, лишени от грация ръце и крака с плоски стъпала, широка уста, вероятно ѝ напомнях твърде много за нея самата, защото винаги когато ме погледнеше, устните ѝ се свиваха в нещо като стоическо примирение, фатализъм. Сякаш предвиждаше, че аз, а не Касис или Рен-Клод, ще съхраня спомена за нея за поколенията. Като че ли ѝ се искаше той да се съхранява в по-подходящ съд.

Може би тъкмо затова ми остави албума, тогава ценен единствено с мислите и споделените чувства, нахвърляни в полетата между рецепти, изрезки от вестници и лековити билки. Това не беше точно дневник. В албума почти липсваха дати, нямаше определен ред. Имаше произволно вмъкнати страници, отделни листа, съшити впоследствие с малки, старателни до вманиачаване бодове, някои страници – тънки като лучена люспа, други – парчета картон, изрязани така, че да не стърчат от изтърканата кожена подвързия. Майка ми отбелязваше събитията от живота си с рецепти, плод на собственото ѝ въображение или интерпретации на любими традиционни ястия. Храната бе нейната носталгия, нейното тържество, отглеждането на продуктите и приготвянето им – единствен отдушник за творческото ѝ вдъхновение. Първата страница е посветена на смъртта на баща ми – лентата на Почетния легион е здраво залепена за хартията под размазана снимка и грижливо изписана рецепта за черни палачинки от елда – и носи отпечатък на някакъв зловещ хумор. Под снимката майка ми е надраскала с червен молив: "Да не забравя: да изкореня йерусалимския артишок. Ха-ха-ха! "

На други места е била по-словоохотлива, но е писала с много съкращения и загадъчни бележки. Сещам се за някои от случките, за които споменава. Други са променени, за да задоволят моментни настроения. Трети като че ли са пълни измислици, лъжи, невъзможни неща. На много места има цели пасажи, изписани със ситни букви на език, който не мога да разбера. "Азни максини идани ясняобини. Азни енини инагом идани иняпръти ечевопни. " Понякога една дума е изписана отгоре или отстрани на страницата, сякаш произволно. На една – колебание със синьо мастило, на друга – елха, праз, украса с оранжев молив. На трета – нещо, което прилича на стихотворение, макар че никога не съм я виждала да отваря друга книга, освен готварската. То гласи: