Джоан Харис: Петте четвъртини на портокала

Ексцентричен стил, който ме изненадва и смущава. Нима тази невъзмутима и прозаична жена в съкровените си мигове е могла да приютява в главата си такива мисли? Тя се беше запечатала в черупката си и странеше от нас – от всички – с такова ожесточение, на каквото не вярвах, че е способна.

Никога не съм я виждала да плаче. Рядко се усмихваше, и то само в кухнята, когато топеше пръсти в своята палитра от аромати, мърмореше на себе си (така мислех) с обичайния си безизразен глас, произнасяше имената на тревите и подправките – канела, мащерка, мента, кориандър, шафран, босилек, селим [1] Levisticum officinale. – Бел. прев. – и монотонно коментираше. Гледай плочата. Трябва да бъде умерено загрята. По-слабо – палачинката става клисава. По-силно – маслото прегаря, пуши, палачинката хрупа. " По-късно разбрах, че се е опитвала да ме учи. Слушах, защото в кухненските ни занимания виждах единствения начин да спечеля поне малко одобрение от нейна страна, а и защото във всяка добра война е необходимо от време на време да се проявява милосърдие. Селските рецепти от родната Бретан ѝ бяха любимите: палачинките от елда, които ядяхме с всичко, far breton [2] Десерт от Бретан, подобен на пита, с яйчен крем (фр.). – Бел. прев. kouign amann [3] Сладка пита с много захар и масло, без каквито и да било аромати, плодове или ядки ; понякога се намазва отгоре с яйце (фр.). – Бел. прев. и galette bretonne [4] Вид кекс със стафиди от Бретан (фр.). – Бел. прев. , които продавахме в Анже, по-надолу по реката, заедно с нашето козе сирене, наденица и плодове.

Тя винаги бе искала Касис да получи фермата. Но Касис пръв замина за Париж, небрежно дързък, като прекъсна всички контакти с нас, освен един подпис върху коледна картичка всяка година, а когато майка ми почина, тридесет години по-късно, нямаше какво да привлече интереса му към полуразрушената фермерска къща на Лоара. Купих я от него със собствените си спестявания – моите вдовишки пари, – при това на добра цена, но сделката беше честна и по онова време той остана доволен от нея. Разбираше необходимостта фермата да остане в семейството.

Сега, разбира се, всичко се промени. Касис има свой син. Момчето се ожени за Лор Десанж, авторката на кулинарни книги, и двамата държат ресторант в Анже. "При насладите на Десанж". Срещала съм се с него няколко пъти преди смъртта на Касис. Не ми хареса. Мургав и наперен, със склонност към напълняване, която вече се проявяваше – точно като при баща му, – и все пак привлекателен с ясното съзнание за това, твърдо решен да се хареса, той сякаш искаше да огрее навсякъде. Наричаше ме " Мами" [5] Mamie (фр.) – маминко, мамче. – Бел. прев. . Предложи ми стол, като настояваше да заема най-удобното място; направи ми кафе, сложи захар, сметана, поинтересува се за здравето ми, поласка ме за това и онова, докато накрая започна да ми се гади. Касис, тогава шестдесетгодишен, подпухнал от наченките на коронарна тромбоза, която щеше да го убие, гледаше с неприкрита гордост. Моят син. Виж какъв хубав мъж е станал. Какъв хубав, грижовен племенник си имаш.

Касис го бе нарекъл Яник, на името на баща ни, но това не ме караше да харесвам повече племенника си. Това е майка ми в мен – отхвърлянето на условностите, на фалшивото интимничене. Не обичам да ме докосват и да ми се подмазват. Не виждам защо общата ни кръв би трябвало да ни обвързва. Или пък тайната на пролятата кръв, толкова дълго крита помежду ни.

О, да. Не мислете, че съм забравила онази история. Нито за миг не е излизала от главата ми въпреки усилията на другите. На Касис, който чистеше писоарите на своя парижки бар. На Ренет, която работеше като разпоредителка в едно порнокино на "Пигал" и се влачеше след мъжете като изгубено куче. Ето докъде я доведоха червилото и копринените чорапи. У дома тя беше кралицата, любимката, селската хубавица без конкуренция. На Монмартр всички жени изглеждат еднакво. Горката Ренет.

Знам какво си мислите. Иска ви се да премина към историята. Това е единственото нещо в миналото ми, което ви интересува сега; единственото ярко петно в избелялото платно. Иска ви се да чуете за Томас Лайбниц. Ясно, категорично, завършено. Е, не е чак толкова просто. Подобно на албума на майка ми, страниците не са номерирани. Няма начало, а краят е неравен като разнищен ръб на неподгъната пола. Но аз съм стара жена – тук като че ли всичко остарява тъй бързо; сигурно е от въздуха – и имам свой подход към нещата. Впрочем има много неща, които трябва да разберете. Защо майка ми постъпи така. Защо крихме истината толкова дълго. И защо съм решила да разкажа историята си тъкмо сега, на непознати, на хора, които вярват, че един живот може да се сведе до статия от две страници в неделна притурка, две-три снимки, абзац, цитат от Достоевски. Обръщаш страницата – и край.