Джоан Харис - Бонбонени обувки

В следващия момент в стаята настана тишина, звънчетата издрънчаха, вратата рязко се отвори и на прага видях друга фигура с шапка, цялата в червено, но по-едра, по-масивна, толкова позната под изкуствената брада, че не е нужно да търся пурата в ръката му...

В настъпилата тишина Тиери влезе с леко олюляваща се походка, което ми подсказа, че е пил.

Той измери Рижия със злобен поглед и попита:

– Коя е тя?

– Тя ли? – учуди се Рижия.

Тиери с три крачки прекоси стаята, като пътьом закачи елхата и разпиля играчки по пода. Той тикна белобрадото си лице под носа на Рижия.

– Не разбираш ли? Съучастничката ти. Тази, която ти е помогнала да осребриш чека ми. Камерите на банката са я заснели и по всичко личи, че тази година доста нещастници в Париж са изгорели заради нея...

– Нямам никаква съучастничка – прекъсна го Рижия. – И никакъв чек не съм...

Забелязах нещо в погледа му, сякаш изведнъж му просветна, но беше твърде късно.

Тиери го сграбчи за ръката. Те стояха съвсем плътно един до друг, като отражения в криво огледало, Тиери с обезумял поглед, Рижия блед като платно...

– Полицията знае всичко за нея – каза Тиери. – Но никога досега не са били толкова близо. Сменя си името, нали? Работи сама. Но този път е допуснала грешка. Събрала се е със загубеняк като теб. Е, коя е тя? – той вече крещи, почервенял като Дядо Коледа и вперил пиянския си поглед в Рижия. – Коя, по дяволите, е Виан Роше?

Е, НЕ Е ЛИ ТОВА ВЪПРОСЪТ ЗА МИЛИОН ДОЛАРА?

Тиери е пиян. Веднага си личи. Вони на бира и дим от пура, миризмата се е просмукала в костюма му на Дядо Коледа и в абсурдната му карнавална брада. Над нея цветовете му са мътни и заплашителни, но веднага виждам, че не е във форма.

Отсреща му Виан е бяла като ледена статуя, устата ѝ е увиснала, очите ѝ блестят. Тя тръсва глава в отчаян опит да отрече. Знае, че Рижия няма да я издаде, Анук е изгубила ума и дума, стои като вцепенена – първо от затрогващата семейна сцена, която видя тайничко иззад кухненската врата, а после и от грозното нахълтване, когато най-после всичко изглеждаше толкова съвършено...

– Виан Роше? – гласът на Виан е безизразен.

– Да, именно – отвръща Тиери. – Известна още като Франсоаз Лавери, Мерседес Демойн, Ема Уиндзор, ако трябва да изредя едва няколко от...

Виждам как Анук, застанала зад нея, се отдръпва. Едно от имената явно ѝ говори нещо. Има ли значение? Едва ли. Всъщност мисля, че вече съм спечелила играта...

Тиери я пронизва с поглед.

– Той те нарича Виан.

Естествено, има предвид Рижия.

Тя мълчаливо клати глава.

– Искаш да кажеш, че никога не си чувала това име?

Тя пак поклаща глава и ...о!

Сега проумява капана. Вижда колко изкусно е била вкарана в него, разбира, че единствената ѝ надежда е да се отрече за трети път...

Зад тях никой не гледа госпожата. Притихнала по време на празничната вечеря, разменила само няколко думи с Анук, сега тя наблюдава Тиери с изражение на абсолютен, неподправен ужас. О, естествено, подготвила съм я. С фини намеци, неустоим чар и добрата стара химия аз я докарах до този момент на откровение и сега е достатъчно едно-единствено име, и пинятата ще се разпука като кестен в огън...

Виан Роше.

Е, сега е мой ред. Усмихната, аз ставам и намирам време за последна бърза глътка шампанско, преди всички погледи да се приковат в мен – изпълнени с надежда и страх, гневни, трепетни, – защото най-после наградата е за мен...

Усмихвам се.

– Виан Роше ли? Май става въпрос за мен.

СИГУРНО Е НАМЕРИЛА ДОКУМЕНТИТЕ МИ, РАЗБИРА СЕ, скрити в кутията на майка ми. След това не е имала никакъв проблем да си открие сметка на мое име, да направи постъпки за нов паспорт и шофьорска книжка – всичко необходимо, за да стане Виан Роше. В момента дори изглежда като мен. Не е проблем и да използва Рижия за примамка и да употреби откраднатата ми самоличност така, че да изглеждаме виновни...

О, сега вече виждам капана. Със закъснение, както става обикновено в такива случаи, най-после разбирам какво иска тя. Да ме принуди да изиграя картата си, да разкрия самоличността си, да ме издуха като лист на вятъра, с нова колода Фурии по петите...

Но какво е едно име, питам се аз? Не мога ли да си избера друго? Не мога ли да го променя, както съм правила толкова пъти досега, да разкрия блъфа на Зози и да принудя нея да си отиде?