Уилям Уортън - Пилето

Ето, Дорис се задава по стълбата. „Отнесени от вихъра“ — известен номер. Слиза три стъпала, забеляза ме и се спира. Поглежда към стола, на който седя, хвърля една усмивка ала Оливия де Хавиланд — Мелани, после се спуска по стълбата много бързо, но без да подскача, сякаш се плъзга по дървена детска пързалка. Аз ставам.

Тя кълчи бедра, за да изпъкне по-добре роклята й. Роклята шумоли сухо, като че пука. Майката се връща в дневната. Носи орхидеята в кутия. Казва, че я е държала в хладилника, за да не увехне. По-подходящо място за нещо, което мирише на смърт, надали ще се намери. Започвам да мисля, че са си купили тази къща само заради стълбата, та в тържествени случаи Дорис да се спуска по нея както преди малко.

Майката държи орхидеята пред мен, за да й се възхищавам. Цветето е голямо колкото гълъб, а и по форма прилича на гълъб — гълъб, току-що овалял се в праха. Тя ми го подава заедно с голяма карфица. И орхидеята, и карфицата са ледено студени. От мен се иска да закича Дорис.

Точно в този миг забелязвам, че просто няма къде да забода това чудо. Освен ако не забия карфицата в голата й, влажна луничава плът.

Стоя като ахмак с карфицата в една ръка и цветето в другата. Като нищо мога да го забода на едно от зърната й, защото ми се струва, че това не са зърна, а гумени топчета. Дорис и без това има големи цици, но с тая рокля те стигат до лактите й. А помежду им има такова пространство, че ако избереш подходяща позиция, ще видиш през пролуката пода, сигурен съм.

Очевидно закачването е детайл, за който не е бил разработен сценарий. Майката започва да се кикоти глупаво. Дорис става червена като сьомга, а луничките й съвсем потъмняват. Тогава майката пристъпва и забожда цветето на кръста й. Сега то изглежда, сякаш е краят на някаква чудовищна лиана, който я е обвил отзад. Чудя се къде ли ще държа ръката си, когато танцуваме.

Влиза и бащата. Блед човек с уморен вид. Той намята на раменете й копринена пелеринка и й дава ключовете за колата. Дава й и всякакви съвети: да я заключва, да гаси фаровете, да не кара с повече от трийсет и пет мили в час. После я целува по бузата. Майка й също я целува по бузата. Бащата се обръща и поема ръката ми.

„Приятно прекарване, мойто момче. И не по-късно от два, нали!“

Мойто момче! Майчице мила, те вече са ме оженили за нея. Балът свършва в дванайсет и половина. Какво ще правя с нея до два часа? И какво ще си помисли Перта, ако не се появя в съня? Вървя към катастрофа, това е.

На бала се наложи да преместя цветето от кръста й на китката. Тя искаше да го сложа на лявата китка и аз го вързах за часовника й с едно ластиче, което намерих в джоба си. Орхидеята щръкна точно на горната част на китката, та Дорис имаше вид, като да е тръгнала на лов със соколи. Докато танцуваме, тя държи ръката си на рамото ми и проклетата орхидея непрекъснато ме гъделичка по врата и ухото. От това по гърба ми полазват тръпки. Така не виждам орхидеята, но пък усещам мириса й. Тя все ме връща към спомена за конската мърша на онова място, дето веднъж ни заведе Джо Сагеса.

Тази миризма, потните тела наоколо и шумната музика ме довеждат до полуда. За да се откъсна от всичко това, мисля си за съновиденията, които ме очакват в леглото у дома. Дорис ми говори нещо за музиката, пита ме къде живея. Тя знае, че баща ми е прислужник в училището, но не споменава нищо за това.

Зървам баща си на два пъти. Сега той изпълнява ролята и на спасителна команда. Гледа кои влизат в мъжките тоалетни. Следи да не се пие много, но ако на някой му призлее и отиде да повърне, има грижата да почисти. За това ще получи пет долара; точно колкото да плати за моя глупав смокинг. Не бих издържал втора такава нощ и за петдесет долара.

Виждам Ал да се носи във вихъра на танца с неговата викачка. Него не го бива в танците, обаче тя е от онези момичета, които и с бивол да танцуват, пак го правят красиво. А Ал, каквото и да се свири, танцува все в един такт. Дори не слуша музиката. С тоя смокинг прилича на гангстер от някой филм, въпреки че се е закичил с бял карамфил Дорис ме пита за канарчетата. Това е нещо, за което не искам да говоря. Ако тя наистина се интересува, ще й кажа едно-друго. Ще спра това глупаво танцуване, ще седна и ще й разкажа. Поглеждам я в очите; не, тя пита колкото да поддържа разговора, докато танцуваме. Понякога ми се струва, че хората не правят друго освен да играят игри; най-различни сложни игри. Училищните балове са също една игра с цяла поредица от правила. Едно от тези правила е: докато танцуваш, трябва да разговаряш.